Lamentations 5

5:1

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Rozpomeň se, Hospodine, co se nám děje; popatř a viz pohanění naše.

5:2

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Dědictví naše obráceno jest k cizím, domové naši k cizozemcům.

5:3

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Sirotci jsme a bez otce, matky naše jsou jako vdovy.

5:4

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Vody své za peníze pijeme, dříví naše za záplatu přichází.

5:5

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Na hrdle svém protivenství snášíme, pracujeme, nedopouští se nám odpočinouti.

5:6

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Egyptským podáváme ruky i Assyrským, abychom nasyceni byli chlebem.

5:7

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Otcové naši hřešili, není jich, my pak trestáni po nich neseme.

5:8

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Služebníci panují nad námi; není žádného, kdo by vytrhl z ruky jejich.

5:9

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

S opovážením se života svého hledáme chleba svého, pro strach meče i na poušti.

5:10

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Kůže naše jako pec zčernaly od náramného hladu.

5:11

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Ženám na Sionu i pannám v městech Judských násilé činí.

5:12

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Knížata rukou jejich zvěšena jsou, osoby starých nemají v poctivosti.

5:13

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Mládence k žernovu berou, a pacholata pod dřívím klesají.

5:14

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Starci sedati v branách přestali a mládenci od zpěvů svých.

5:15

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Přestala radost srdce našeho, obrátilo se v kvílení plésání naše.

5:16

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Spadla koruna s hlavy naší; běda nám již, že jsme hřešili.

5:17

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Protoť jest mdlé srdce naše, pro tyť věci zatměly se oči naše,

5:18

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Pro horu Sion, že zpuštěna jest; lišky chodí po ní.

5:19

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Ty Hospodine, na věky zůstáváš, a stolice tvá od národu do pronárodu.

5:20

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Proč se zapomínáš na věky na nás, a opouštíš nás za tak dlouhé časy?

5:21

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Obrať nás, ó Hospodine, k sobě,a obráceni budeme; obnov dny naše, jakž byly za starodávna.

5:22

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

Nebo zdali všelijak zavržeš nás, a hněvati se budeš na nás velice?