Isaiah 3

Защото, ето, Господ, ГОСПОД на Войнствата, ще отнеме от Ерусалим и от Юда подпората и подкрепата, всяка подпора от хляб и всяка подпора от вода,

Nebo aj, Pán, Hospodin zástupů, odejme od Jeruzaléma a Judy hůl a podporu, všelijakou hůl chleba a všelikou podporu vody,

силен и воин, съдия и пророк, и врач, и старец,

Silného i muže válečného, soudce i proroka, mudrce i starce,

петдесетоначалник и почитан, и съветник, и изкусен майстор и умел баяч.

Padesátníka i počestného, i rádci, i vtipného řemeslníka, i výmluvného,

И ще им дам момчета за князе и деца ще владеят над тях.

A dám jim děti za knížata; děti, pravím, panovati budou nad nimi.

И народът ще бъде потискан — човек от човека и всеки от ближния си. Момчето ще се големее против стареца и нищожният против почитания.

I bude ssužovati v lidu jeden druhého, a bližní bližního svého; zpurně se postaví dítě proti starci, a chaterný proti vzácnému.

Когато човек улови брат си в бащиния си дом, и каже: Ти имаш дреха, стани ни началник, и нека това разорено място да бъде под твоята ръка! —

Pročež se chopí jeden každý bratra svého z domu otce svého, a dí: Máš oděv, knížetem naším budeš, a pád tento zdrž rukou svou.

в онзи ден той ще надигне глас, ще каже: Не ща да стана изцелител, защото в къщата ми няма нито хляб, нито дреха. Не ме поставяйте началник на народа.

Ale on přisáhne v ten den, řka: Nebuduť vázati těch ran, nebo v domě mém není chleba ani oděvu; neustanovujtež mne knížetem lidu.

Защото Ерусалим рухна, Юда падна, понеже езикът им и делата им са противни на ГОСПОДА и дразнят славните Му очи.

Nebo se obořil Jeruzalém, a Juda padl, proto že jazyk jejich a skutkové jejich jsou proti Hospodinu, k dráždění očí slávy jeho.

Изразът на лицето им свидетелства против тях; заявяват явно своя грях, като Содом, не го и крият. Горко на душата им, защото сами на себе си направиха зло!

Nestydatost tváři jejich svědčí proti nim; hřích zajisté svůj jako Sodomští ohlašují, a netají. Běda duši jejich, nebo sami na sebe uvodí zlé.

Кажете на праведния, че ще му бъде добре, защото ще ядат плода на деянията си.

Rcete spravedlivému: Dobře bude; nebo ovoce skutků svých jísti bude.

Горко на безбожния, зле ще му бъде, защото делата на ръцете му ще му се отплатят.

Ale běda bezbožnému, zle bude; nebo odplata rukou jeho dána jemu bude.

Народът Ми — деца го угнетяват и жени над него властват. Народе Мой, водачите ти заблуждават и объркаха пътя, по който ходиш.

Lidu mého knížata jsou děti, a ženy panují nad ním. Lide můj, kteříž tě vodí, svodí tě, a cestu stezek tvých ukrývají.

ГОСПОД застава на съд и стои да съди народи.

Stojíť Hospodin k rozsudku, stojí, pravím, k rozsudku s lidmi.

ГОСПОД ще влезе в съд със старейшините на народа Си и с князете му. И ще им каже: Вие опустошихте лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви!

Hospodin k soudu přijde proti starším lidu svého a knížatům jejich, a dí: Vy jste pohubili vinici mou, loupež chudého jest v domích vašich.

Защо смазвате народа Ми и смилате лицата на сиромасите? — заявява Господ, ГОСПОД на Войнствата.

Proč vy nuzíte lid můj, a tváře chudých zahanbujete? praví Pán, Hospodin zástupů.

И ГОСПОД каза: Понеже сионските дъщери са горди и ходят с надигната шия и с безсрамни очи, ходят съблазнително и подрънкват с гривните на краката си,

I dí Hospodin: Proto že se pozdvihují dcery Sionské, a chodí s vytaženým krkem, a pasou očima, protulujíce se, a zdrobna kráčejíce, i nohama svýma lákají,

затова Господ ще оплешиви темето на сионските дъщери и ГОСПОД ще открие срама им.

Protož okydne Pán prašivinou vrch hlavy dcer Sionských, a Hospodin hanbu jejich obnaží.

В онзи ден ГОСПОД ще отнеме славата на дрънкулките, слънчицата и луничките,

V ten den odejme Pán okrasu těch nástrah, totiž paučníky a halže,

обиците и гривните и тънките воали,

Jablka zlatá a spinadla a čepce,

и панделките, и верижките на глезените, и поясите, и шишенцата за благоухания, и амулетите,

Biréty a zápony, tkanice, punty a náušnice,

и пръстените, и обиците на носа,

Prsteny a náčelníky,

разкошните дрехи и наметалата, и шаловете, и кесиите,

Proměnná roucha, i plášťky, i roušky, i vačky,

огледалата и тънките ризи, тюрбаните и покривалата.

I zrcadla, i čechlíky, i věnce, i šlojíře.

И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс — въже, вместо накъдрени коси — плешивост, вместо нагръдник — опасано вретище, и изгаряне — наместо красота.

A budeť místo vonných věcí hnis, a místo pasů roztržení, a místo strojení kadeří lysina, a místo širokého podolku bude přepásání pytlem, obhoření pak místo krásy.

Мъжете ти от меч ще паднат и силните ти — във война.

Muži tvoji od meče padnou, a silní tvoji v boji.

И портите й ще въздишат и ще плачат; и тя ще седи опустошена на земята.

I budou plakati a kvíliti brány jeho, a spustlý na zemi seděti bude.