Isaiah 2

Словото, което се откри на Исая, сина на Амос, за Юда и Ерусалим:

Slovo, kteréž viděl Izaiáš syn Amosův o Judovi a Jeruzalému.

В последните дни хълмът на дома ГОСПОДЕН ще се утвърди на върха на планините и ще се възвиси над хълмовете, и всичките народи ще се стичат на него.

I stane se v posledních dnech, že utvrzena bude hora domu Hospodinova na vrchu hor, a vyvýšena nad pahrbky, i pohrnou se k ní všickni národové.

И много народи ще отидат и ще кажат: Елате, да се изкачим на хълма ГОСПОДЕН, в дома на Якововия Бог! Той ще ни научи на пътищата Си, и ще ходим в пътеките Му. Защото от Сион ще излезе поучението и словото ГОСПОДНО — от Ерусалим.

A půjdou lidé mnozí, říkajíce: Poďte, a vstupme na horu Hospodinovu, do domu Boha Jákobova, a bude nás vyučovati cestám svým, i budeme choditi po stezkách jeho. Nebo z Siona vyjde zákon, a slovo Hospodinovo z Jeruzaléma.

Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си — на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война.

Onť bude souditi mezi národy, a trestati bude lidi mnohé. I zkují meče své v motyky, a oštípy své v srpy. Nepozdvihne národ proti národu meče, a nebudou se více učiti boji.

Елате, доме яковов, и нека ходим в светлината на ГОСПОДА!

Dome Jákobův, poďtež, a choďme v světle Hospodinově.

Да, Ти си оставил народа Си, дома на Яков, защото те се напълниха с учения от изток и станаха гадатели като филистимците, и направиха завет с децата на чужденците.

Ale ty jsi opustil lid svůj, dům Jákobův, proto že jsou naplněni ohavnostmi národů východních, a jsou pověrní jako Filistinští, a smyšlínky cizozemců že sobě libují.

И земята им се напълни със сребро и злато и няма край на съкровищата им. Земята им се напълни с коне и няма край на колесниците им.

K tomu naplněna jest země jejich stříbrem a zlatem, tak že není konce pokladům jejich; naplněna jest země jejich i koňmi, vozům pak jejich počtu není.

И земята им се напълни с идоли, поклониха се на делата на ръцете си, на онова, което самите им пръсти направиха.

Naplněna jest také země jejich modlami; klanějí se dílu rukou svých, kteréž učinili prstové jejich.

И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; затова ти няма да им простиш.

Klaní se obecný člověk, a ponižuje se i přední muž; protož neodpouštěj jim.

Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие!

Vejdi do skály, a skrej se v prachu před hrůzou Hospodinovou, před slávou důstojnosti jeho.

Гордите очи човешки ще се унижат и човешкото високоумие ще се сниши, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.

Tuť oči vysoké člověka sníženy budou, a skloněna bude vysokost lidská, ale Hospodin sám vyvýšen bude v ten den.

Защото Денят на ГОСПОДА на Войнствата ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига — за да се сниши —

Nebo den Hospodina zástupů se blíží na každého pyšného a zpínajícího se, i na každého vyvýšeného, i bude ponížen,

против всичките ливански кедри, високи и издигнати, и против всичките васански дъбове,

I na všecky cedry Libánské vysoké a vyvýšené, i na všecky duby Bázanské,

против всичките високи планини, и против всички извисени хълмове,

I na všecky hory vysoké, i na všecky pahrbky vyvýšené,

и против всяка издигната кула, и против всяка укрепена стена,

I na všelikou věži vysokou, i na všelikou zed pevnou,

и против всичките тарсийски кораби, и против всички приятни на глед произведения.

I na všecky lodí mořské, i na všecka malování slibná.

Гордостта човешка ще се приведе и човешката надменност ще се унижи, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.

A sehnuta bude pýcha člověka, a snížena bude vysokost lidská, ale vyvýšen bude Hospodin sám v ten den,

И идолите съвсем ще изчезнат.

Modly pak docela vymizejí.

И хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.

Tehdy půjdou do jeskyní skal a do roklí země, před hrůzou Hospodinovou a slávou důstojnosti jeho, když povstane, aby potřel zemi.

В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които му бяха направени, за да се кланя,

V ten den zavrže člověk modly své stříbrné a modly své zlaté, kterýchž mu nadělali, aby se klaněl, totiž krtům a netopýřům.

за да влезе в проломите на канарите и в пукнатините на скалите поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.

I vejde do slují skal a do vysedlin jejich před hrůzou Hospodinovou, a před slávou důstojnosti jeho, když povstane, aby potřel zemi.

Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той?

Přestaňtež doufati v člověku, jehož dýchání v chřípích jeho jest. Nebo zač má jmín býti?