Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Pjesma. Psalam. Sinova Korahovih. Zborovođi. Po napjevu "Bolest". Za pjevanje. Poučna pjesma. Ezrahijca Hemana.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Jahve, Bože moj, vapijem danju, a noću naričem pred tobom.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Neka dopre do tebe molitva moja, prigni uho k vapaju mome.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Jer mi je duša zasićena patnjama, moj se život bliži Podzemlju.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Broje me k onima što u grob silaze, postadoh sličan nemoćniku.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Među mrtvima moj je ležaj, poput ubijenih što leže u grobu kojih se više ne spominješ, od kojih si ustegao ruku.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Smjestio si me u jamu duboku, u tmine, u bezdan.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Teško me pritišće ljutnja tvoja i svim me valima svojim prekrivaš.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Udaljio si od mene znance moje, Óučini da im gnusan budem: zatvoren sam, ne mogu izaći.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Od nevolje oči mi gasnu: vapijem tebi, Jahve, iz dana u dan, za tobom ruke pružam.

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Zar na mrtvima činiš čudesa? Zar će sjene ustati i hvaliti tebe?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Zar se u grobu pripovijeda o tvojoj dobroti? O vjernosti tvojoj u Propasti?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Zar se u tmini objavljuju čudesa tvoja i tvoja pravda u Zaboravu?

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Ipak ja vapijem tebi, Jahve, prije jutra molitvom te pretječem.

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Zašto, Jahve, odbacuješ dušu moju? Zašto sakrivaš lice od mene?

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Bijedan sam i umirem već od dječaštva, klonuh noseći tvoje strahote.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Preko mene prijeđoše vihori tvojega gnjeva, strahote me tvoje shrvaše,

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

okružuju me kao voda sveudilj, optječu me svi zajedno. [ (Psalms 88:19) Udaljio si od mene prijatelja i druga: mrak mi je znanac jedini. ]