Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Da, od toga i moje srce drhti i s mjesta svoga iskočiti hoće.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Čujte, čujte gromor glasa njegova, tutnjavu što mu iz usta izlazi.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Gle, munja lijeće preko cijelog neba - i sijevne blijesak s kraja na kraj zemlje -

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

iza nje silan jedan glas se ori: to On gromori glasom veličajnim. Munje mu lete, nitko ih ne priječi, tek što mu je glas jednom odjeknuo.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Da, Bog gromori glasom veličajnim, djela velebna, neshvatljiva stvara.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Kad snijegu kaže: 'Zasniježi po zemlji!' i pljuskovima: 'Zapljuštite silno!'

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

svakom čovjeku zapečati ruke da svi njegovo upoznaju djelo.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

U brlog se tad zvijeri sve uvuku i na svojem se šćućure ležaju.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

S južne se strane podiže oluja, a studen vjetri sjeverni donose.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Već led od daha Božjega nastaje i vodena se kruti površina.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

I opet vodom puni on oblake, i sijevat' stanu oblaci munjama;

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

kruže posvuda po volji njegovoj, što im naloži, to će izvršiti na licu cijelog kruga zemaljskoga.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Šalje ih - ili da kazni narode, ili da ih milosrđem obdari.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Poslušaj ovo, Jobe, umiri se i promotri djela Božja čudesna.

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Znaš li kako Bog njima zapovijeda, kako munju iz oblaka svog pušta?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Znaš li o čem vise gore oblaci? Čudesna to su znanja savršenog.

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Kako ti gore od žege haljine u južnom vjetru kad zemlja obamre?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Zar si nebesa s njim ti razapeo, čvrsta poput ogledala livenog?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

DÓe naputi me što da mu kažemo: zbog tmine se ne snalazimo više.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Zar ćeš mu reći: 'Hoću govoriti'? Ili na propast vlastitu pristati?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Tko, dakle, može u svjetlost gledati na nebesima što se sja blistavo kada oblake rastjeraju vjetri?

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Sa sjevera k'o zlato je bljesnulo: veličanstvom strašnim Bog se odjenu!

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Da, Svesilnog doseći ne možemo, neizmjeran je u moći i sudu, velik u pravdi, nikog on ne tlači.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Zato ljudi svi neka ga se boje! Na mudrost oholu on i ne gleda!"