Job 6

فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

Тогава Йов отговори и каза:

«لَيْتَ كَرْبِي وُزِنَ، وَمَصِيبَتِي رُفِعَتْ فِي الْمَوَازِينِ جَمِيعَهَا،

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

لأَنَّهَا الآنَ أَثْقَلُ مِنْ رَمْلِ الْبَحْرِ. مِنْ أَجْلِ ذلِكَ لَغَا كَلاَمِي.

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

لأَنَّ سِهَامَ الْقَدِيرِ فِيَّ وَحُمَتَهَا شَارِبَةٌ رُوحِي. أَهْوَالُ اللهِ مُصْطَفَّةٌ ضِدِّي.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

هَلْ يَنْهَقُ الْفَرَا عَلَى الْعُشْبِ، أَوْ يَخُورُ الثَّوْرُ عَلَى عَلَفِهِ؟

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

هَلْ يُؤْكَلُ الْمَسِيخُ بِلاَ مِلْحٍ، أَوْ يُوجَدُ طَعْمٌ فِي مَرَقِ الْبَقْلَةِ؟

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

مَاعَافَتْ نَفْسِي أَنْ تَمَسَّهَا، هذِه صَارَتْ مِثْلَ خُبْزِيَ الْكَرِيهِ!

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

« يَا لَيْتَ طِلْبَتِي تَأْتِي وَيُعْطِينِيَ اللهُ رَجَائِي!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

أَنْ يَرْضَى اللهُ بِأَنْ يَسْحَقَنِي، وَيُطْلِقَ يَدَهُ فَيَقْطَعَنِي.

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

فَلاَ تَزَالُ تَعْزِيَتِي وَابْتِهَاجِي فِي عَذَابٍ، لاَ يُشْفِقُ: أَنِّي لَمْ أَجْحَدْ كَلاَمَ الْقُدُّوسِ.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

مَا هِيَ قُوَّتِي حَتَّى أَنْتَظِرَ؟ وَمَا هِيَ نِهَايَتِي حَتَّى أُصَبِّرَ نَفْسِي؟

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

هَلْ قُوَّتِي قُوَّةُ الْحِجَارَةِ؟ هَلْ لَحْمِي نُحَاسٌ؟

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

أَلاَ إِنَّهُ لَيْسَتْ فِيَّ مَعُونَتِي، وَالْمُسَاعَدَةُ مَطْرُودَةٌ عَنِّي!

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

« حَقُّ الْمَحْزُونِ مَعْرُوفٌ مِنْ صَاحِبِهِ، وَإِنْ تَرَكَ خَشْيَةَ الْقَدِيرِ.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

أَمَّا إِخْوَانِي فَقَدْ غَدَرُوا مِثْلَ الْغَدِيرِ. مِثْلَ سَاقِيَةِ الْوُدْيَانِ يَعْبُرُونَ،

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

الَّتِي هِيَ عَكِرَةٌ مِنَ الْبَرَدِ، وَيَخْتَفِي فِيهَا الْجَلِيدُ.

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

إِذَا جَرَتِ انْقَطَعَتْ. إِذَا حَمِيَتْ جَفَّتْ مِنْ مَكَانِهَا.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

يُعَرِّجُ السَّفْرُ عَنْ طَرِيقِهِمْ، يَدْخُلُونَ التِّيهَ فَيَهْلِكُونَ.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

نَظَرَتْ قَوَافِلُ تَيْمَاءَ. سَيَّارَةُ سَبَاءٍ رَجَوْهَا.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

خَزُوا فِي مَا كَانُوا مُطْمَئِنِّينَ. جَاءُوا إِلَيْهَا فَخَجِلُوا.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

فَالآنَ قَدْ صِرْتُمْ مِثْلَهَا. رَأَيْتُمْ ضَرْبَةً فَفَزِعْتُمْ.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

هَلْ قُلْتُ: أَعْطُونِي شَيْئًا، أَوْ مِنْ مَالِكُمُ ارْشُوا مِنْ أَجْلِي؟

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

أَوْ نَجُّونِي مِنْ يَدِ الْخَصْمِ، أَوْ مِنْ يَدِ الْعُتَاةِ افْدُونِي؟

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

عَلِّمُونِي فَأَنَا أَسْكُتُ، وَفَهِّمُونِي فِي أَيِّ شَيْءٍ ضَلَلْتُ.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

مَا أَشَدَّ الْكَلاَمَ الْمُسْتَقِيمَ، وَأَمَّا التَّوْبِيخُ مِنْكُمْ فَعَلَى مَاذَا يُبَرْهِنُ؟

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

هَلْ تَحْسِبُونَ أَنْ تُوَبِّخُوا كَلِمَاتٍ، وَكَلاَمُ الْيَائِسِ لِلرِّيحِ؟

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

بَلْ تُلْقُونَ عَلَى الْيَتِيمِ، وَتَحْفُرُونَ حُفْرَةً لِصَاحِبِكُمْ.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

وَالآنَ تَفَرَّسُوا فِيَّ، فَإِنِّي عَلَى وُجُوهِكُمْ لاَ أَكْذِبُ.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

اِرْجِعُوا. لاَ يَكُونَنَّ ظُلْمٌ. اِرْجِعُوا أَيْضًا. فِيهِ حَقِّي.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

هَلْ فِي لِسَانِي ظُلْمٌ، أَمْ حَنَكِي لاَ يُمَيِّزُ فَسَادًا؟

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?