Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?