Acts 7

Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?

А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

и му каза: ?Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.

И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.

А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.

И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.

И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;

и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.

Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,

докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.

Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.

В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.

И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.

А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.

И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?

А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.

И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.

И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

?Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

И Господ му каза: ?Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“

Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.

Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: ?Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – Него слушайте.“

Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.

На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,

като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.

И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.

Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: ?Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

А Соломон Му построи дом.

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

?Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

Не направи ли Моята ръка всичко това?“

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.

Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –

вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,

и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.

И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.