Psalms 88

canticum carminis filiorum Core victori per chorum ad praecinendum eruditionis Eman Ezraitae Domine Deus salutis meae per diem clamavi in nocte coram te

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

ingrediatur ante te oratio mea inclina aurem tuam ad laudationem meam

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

quia repleta est malis anima mea et vita mea ad infernum descendit

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

reputatus sum cum descendentibus lacum factus sum quasi homo invalidus

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

inter mortuos liber sicut interfecti et dormientes in sepulchro quorum non recordaris amplius et qui a manu tua abscisi sunt

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

posuisti me in lacu novissimo in tenebris in profundis

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

super me confirmatus est furor tuus et cunctis fluctibus tuis adflixisti me semper

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

longe fecisti notos meos a me posuisti me abominationem eis clausum et non prodeuntem

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

oculus meus infirmatus est ab adflictione invocavi te Domine tota die expandi ad te palmas meas

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

numquid mortuis facies mirabilia aut gigantes surgent et confitebuntur tibi semper

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

numquid narrabitur in sepulchro misericordia tua et veritas tua in perditione

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

numquid noscentur in tenebris mirabilia tua et iustitia tua in terra quae oblivioni tradita est

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

ego autem ad te Domine clamavi et mane oratio mea praeveniet te

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

quare Domine abicis animam meam abscondis faciem tuam a me

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

pauper ego et aerumnosus ab adulescentia portavi furorem tuum et conturbatus sum

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

per me transierunt irae tuae terrores tui oppresserunt me

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

circumdederunt me quasi aquae tota die vallaverunt me pariter

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

longe fecisti a me amicum et sodalem notos meos abstulisti

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.