Job 37

super hoc expavit cor meum et emotum est de loco suo

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

audite auditionem in terrore vocis eius et sonum de ore illius procedentem

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

subter omnes caelos ipse considerat et lumen illius super terminos terrae

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

post eum rugiet sonitus tonabit voce magnitudinis suae et non investigabitur cum audita fuerit vox eius

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

tonabit Deus in voce sua mirabiliter qui facit magna et inscrutabilia

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

qui praecipit nivi ut descendat in terram et hiemis pluviis et imbri fortitudinis suae

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

qui in manu omnium hominum signat ut noverint singuli opera sua

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

ingredietur bestia latibulum et in antro suo morabitur

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

ab interioribus egreditur tempestas et ab Arcturo frigus

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

flante Deo concrescit gelu et rursum latissimae funduntur aquae

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

frumentum desiderat nubes et nubes spargunt lumen suum

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

quae lustrant per circuitum quocumque eas voluntas gubernantis duxerit ad omne quod praeceperit illis super faciem orbis terrarum

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

sive in una tribu sive in terra sua sive in quocumque loco misericordiae suae eas iusserit inveniri

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

ausculta haec Iob sta et considera miracula Dei

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

numquid scis quando praeceperit Deus pluviis ut ostenderent lucem nubium eius

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

numquid nosti semitas nubium magnas et perfectas scientias

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

nonne vestimenta tua calida sunt cum perflata fuerit terra austro

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

tu forsitan cum eo fabricatus es caelos qui solidissimi quasi aere fusi sunt

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

ostende nobis quid dicamus illi nos quippe involvimur tenebris

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

quis narrabit ei quae loquor etiam si locutus fuerit homo devorabitur

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

at nunc non vident lucem subito aer cogitur in nubes et ventus transiens fugabit eas

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

ab aquilone aurum venit et ad Deum formidolosa laudatio

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

digne eum invenire non possumus magnus fortitudine et iudicio et iustitia et enarrari non potest

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

ideo timebunt eum viri et non audebunt contemplari omnes qui sibi videntur esse sapientes

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.