Romans 9

Кажу правду в Христі, не обманюю, як свідчить мені моє сумління через Духа Святого,

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

що маю велику скорботу й невпинну муку для серця свого!

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

Бо я бажав би сам бути відлучений від Христа замість братів моїх, рідних мені тілом;

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

вони ізраїльтяни, що їм належить синівство, і слава, і заповіти, і законодавство, і Богослужба, і обітниці,

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

що їхні й отці, і від них же тілом Христос, що Він над усіма Бог, благословенний, навіки, амінь.

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

Не так, щоб Слово Боже не збулося. Бо не всі ті ізраїльтяни, хто від Ізраїля,

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

і не всі діти Авраамові, хто від насіння його, але: в Ісаку буде насіння тобі.

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

Цебто, не тілесні діти то діти Божі, але діти обітниці признаються за насіння.

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

А слово обітниці таке: На той час прийду, і буде син у Сари.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

І не тільки це, але й Ревекка зачала дітей від одного ложа отця нашого Ісака,

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

бо коли вони ще не народились, і нічого доброго чи злого не вчинили, щоб позосталась постанова Божа у вибранні

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

не від учинків, але від Того, Хто кличе, сказано їй: Більший служитиме меншому,

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

як і написано: Полюбив Я Якова, а Ісава зненавидів.

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

Що ж скажемо? Може в Бога неправда? Зовсім ні!

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

Бо Він каже Мойсеєві: Помилую, кого хочу помилувати, і змилосерджуся, над ким хочу змилосердитись.

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Отож, не залежить це ні від того, хто хоче, ні від того, хто біжить, але від Бога, що милує.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

Бо Писання говорить фараонові: Власне на те Я поставив тебе, щоб на тобі показати Свою силу, і щоб звістилось по цілій землі Моє Ймення.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Отож, кого хоче Він милує, і кого хоче ожорсточує.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

А ти скажеш мені: Чого ж іще Він докоряє, бо хто може противитись волі Його?

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Отже, хто ти, чоловіче, що ти сперечаєшся з Богом? Чи скаже твориво творцеві: Пощо ти зробив мене так?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Чи ганчар не має влади над глиною, щоб із того самого місива зробити одну посудину на честь, а одну на нечесть?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Тож Бог, бажаючи показати гнів і виявити могутність Свою, щадив із великим терпінням посудини гніву, що готові були на погибіль,

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

і щоб виявити багатство слави Своєї на посудинах милосердя, що їх приготував на славу,

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

на нас, що їх і покликав не тільки від юдеїв, але й від поган.

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

Як і в Осії Він говорить: Назву Своїм народом не людей Моїх, і не улюблену улюбленою,

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

і на місці, де сказано їм: Ви не Мій народ, там названі будуть синами Бога Живого!

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

А Ісая взиває про Ізраїля: Коли б число синів Ізраїлевих було, як морський пісок, то тільки останок спасеться,

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

бо вирок закінчений та скорочений учинить Господь на землі!

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

І як Ісая віщував: Коли б Господь Саваот не лишив нам насіння, то ми стали б, як Содом, і подібні були б до Гоморри!

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

Що ж скажемо? Що погани, які не шукали праведности, досягли праведности, тієї праведности, що від віри,

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

а Ізраїль, що шукав Закона праведности, не досяг Закону праведности.

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

Чому? Бо шукали не з віри, але якби з учинків Закону; вони бо спіткнулись об камінь спотикання,

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

як написано: Ось Я кладу на Сіоні камінь спотикання та скелю спокуси, і кожен, хто вірує в Нього, не посоромиться!

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“