Romans 10

10:1

Браття, бажання мого серця й молитва до Бога за Ізраїля на спасіння.

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

10:2

Бо я свідчу їм, що вони мають ревність про Бога, але не за розумом.

Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

10:3

Вони бо, не розуміючи праведности Божої, і силкуючись поставити власну праведність, не покорились праведності Божій.

Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

10:4

Бо кінець Закону Христос на праведність кожному, хто вірує.

Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

10:5

Мойсей бо пише про праведність, що від Закону, що людина, яка його виконує, буде ним жити.

Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: ?ако човек прави това, ще живее чрез него.“

10:6

А про праведність, що від віри, говорить так: Не кажи в своїм серці: Хто вийде на небо? цебто звести додолу Христа,

Но правдата от вяра говори така: ?Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу;

10:7

або: Хто зійде в безодню? цебто вивести з мертвих Христа.

или: ?Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

10:8

Але що каже ще? Близько тебе слово, в устах твоїх і в серці твоїм, цебто слово віри, що його проповідуємо.

Но какво казва тя? Казва, че ?думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

10:9

Бо коли ти устами своїми визнаватимеш Ісуса за Господа, і будеш вірувати в своїм серці, що Бог воскресив Його з мертвих, то спасешся,

Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.