Luke 9

І скликав Він Дванадцятьох, і дав їм силу та владу над усіма демонами, і вздоровляти недуги.
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.
І послав їх проповідувати Царство Боже та вздоровляти недужих.
И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
І промовив до них: Не беріть нічого в дорогу: ані палиці, ані торби, ні хліба, ні срібла, ані майте по двоє убрань.
И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.
І в який дім увійдете, зоставайтеся там, і звідти відходьте.
И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.
А як хто вас не прийме, то, виходячи з міста того, обтрусіть від ніг ваших порох на свідчення супроти них.
И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.
І вийшли вони, та й ходили по селах, звіщаючи Добру Новину та всюди вздоровляючи.
И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
А Ірод тетрарх прочув усе, що сталось було, і вагався, бо дехто казали, що Іван це із мертвих устав,
А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
а інші, що Ілля то з'явився, а знов інші, що ожив це один із стародавніх пророків.
други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал.
Тоді Ірод сказав: Іванові стяв я голову; хто ж Оцей, що я чую про Нього речі такі? І він намагався побачити Його.
И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
А коли повернулись апостоли, вони розповіли Йому, що зробили. І Він їх узяв, та й пішов самотою на місце безлюдне, біля міста, що зветься Віфсаіда.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.
А як люди довідалися, то пішли вслід за Ним. І Він їх прийняв, і розповідав їм про Боже Царство, та тих уздоровляв, хто потребував уздоровлення.
А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
А день став схилятися. І Дванадцятеро підійшли та й сказали Йому: Відпусти вже людей, нехай вони йдуть у довколишні села й оселі спочити й здобути поживи, бо ми тут у місці безлюдному!
И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
А Він їм сказав: Дайте їсти їм ви. Вони ж відказали: Немає в нас більше, як п'ятеро хліба й дві рибі. Хіба підемо та купимо поживи для всього народу цього.
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.
Бо було чоловіків десь тисяч із п'ять. І сказав Він до учнів Своїх: Розсадіть їх рядами по п'ятидесяти.
Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
І зробили отак, і всіх їх розсадили.
Те направиха така и накараха всички да насядат.
І Він узяв п'ять хлібів та дві рибі, споглянув на небо, поблагословив їх, і поламав, і дав учням, щоб клали народові.
А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.
І всі їли й наситились! А з кусків позосталих зібрали дванадцять кошів...
И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.
І сталось, як насамоті Він молився, з Ним учні були. І спитав Він їх, кажучи: За кого Мене люди вважають?
И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?
Вони ж відповіли та сказали: За Івана Христителя, а ті за Іллю, а інші, що воскрес один із давніх пророків.
А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
А Він запитав їх: А ви за кого Мене маєте? Петро ж відповів та сказав: За Христа Божого!
Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.
Він же їм заказав, і звелів не казати нікому про це.
А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:
І сказав Він: Синові Людському треба багато страждати, і Його відцураються старші, і первосвященики, і книжники, і буде Він убитий, але третього дня Він воскресне!
Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
А до всіх Він промовив: Коли хоче хто йти вслід за Мною, хай зречеться самого себе, і хай візьме щоденно свого хреста, та й за Мною йде.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
Бо хто хоче душу свою зберегти, той погубить її, а хто ради Мене згубить душу свою, той її збереже.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.
Яка ж користь людині, що здобуде ввесь світ, але занапастить чи згубить себе?
Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
Бо хто буде Мене та Моєї науки соромитися, того посоромиться також Син Людський, як прийде у славі Своїй, і Отчій, і святих Анголів.
Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.
Правдиво ж кажу вам, що деякі з тут-о приявних не скуштують смерти, аж поки не побачать Царства Божого.
А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
І сталось після оцих слів днів за вісім, узяв Він Петра, і Івана, і Якова, та й пішов помолитись на гору.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
І коли Він молився, то вигляд лиця Його переобразився, а одежа Його стала біла й блискуча.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
І ось два мужі з Ним розмовляли, були то Мойсей та Ілля,
И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,
що з'явилися в славі, і говорили про кінець Його, який в Єрусалимі Він мав докінчити.
които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
А Петро та приявні з ним були зморені сном, але, пробудившись, бачили славу Його й обох мужів, що стояли при Ньому.
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
І сталось, як із Ним розлучались вони, то промовив Петро до Ісуса: Учителю, добре нам бути отут! Поставмо ж отут три шатрі: задля Тебе одне, і Мойсею одне, і одне для Іллі! Він не знав, що говорить...
И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.
А як він говорив це, насунула хмара та їх заслонила. І вони полякались, як стали ті входити в хмару.
И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
І почувся ось голос із хмари, який промовляв: Це Син Мій Улюблений, Його слухайтеся!
И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.
А коли оцей голос лунав, Ісус Сам позостався. А вони промовчали, і нікому нічого тих днів не казали, що бачили.
И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
А наступного дня, як спустились з гори, перестрів Його натовп великий.
И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.
І закричав ось один чоловік із народу й сказав: Учителю, благаю Тебе, зглянься над сином моїм, бо одинак він у мене!
И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.
А ото дух хапає його, і він нагло кричить, і трясе ним, аж той піну пускає. І, вимучивши він його, насилу відходить.
И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.
І учнів Твоїх я благав його вигнати, та вони не змогли.
Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
А Ісус відповів і промовив: О, роде невірний й розбещений, доки буду Я з вами, і терпітиму вас? Приведи свого сина сюди!
Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
А як той іще йшов, демон кинув його та затряс. Та Ісус заказав тому духу нечистому, і вздоровив дитину, і віддав її батькові її.
И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.
І всі дивувалися величі Божій! А як усі дивувались усьому, що чинив був Ісус, Він промовив до учнів Своїх:
И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:
Вкладіть до вух своїх ці ось слова: Людський Син буде виданий людям до рук...
Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
Проте не зрозуміли вони цього слова, було бо закрите від них, щоб його не збагнули, та боялись Його запитати про це слово.
Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.
І прийшло їм на думку: хто б найбільший з них був?
И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.
А Ісус, думку серця їх знавши, узяв дитину, і поставив її біля Себе.
А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
І промовив до них: Як хто прийме дитину оцю в Ім'я Моє, Мене він приймає, а як хто Мене прийме, приймає Того, Хто послав Мене. Хто бо найменший між вами всіма, той великий!
Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
А Іван відповів і сказав: Учителю, ми бачили одного чоловіка, що Ім'ям Твоїм демонів виганяв, і ми заборонили йому, бо він з нами не ходить.
А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.
Ісус же йому відказав: Не забороняйте, бо хто не проти вас, той за вас!
А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.
І сталось, коли дні вознесення Його наближались, Він постановив піти в Єрусалим.
И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.
І Він посланців вислав перед Собою. І пішли вони, та й прибули до села самарянського, щоб ночівлю Йому приготовити.
И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
А ті не прийняли Його, бо йшов Він у напрямі Єрусалиму.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
Як побачили ж те учні Яків й Іван, то сказали: Господи, хочеш, то ми скажемо, щоб огонь зійшов з неба та винищив їх, як і Ілля був зробив.
Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?
А Він обернувся до них, їм докорив та й сказав: Ви не знаєте, якого ви духа.
А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).
Бо Син Людський прийшов не губить душі людські, а спасати! І пішли вони в інше село.
И отидоха в друго село.
І сталось, як дорогою йшли, сказав був до Нього один: Я піду за Тобою, хоч би куди Ти пішов.
А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!
Ісус же йому відказав: Мають нори лисиці, а гнізда небесні пташки, Син же Людський не має ніде й голови прихилити!
Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
І промовив до другого Він: Іди за Мною. А той відказав: Дозволь мені перше піти, і батька свого поховати.
А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
Він же йому відказав: Зостав мертвим ховати мерців своїх. А ти йди та звіщай Царство Боже.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.
А інший сказав був: Господи, я піду за Тобою, та дозволь мені перш попрощатись із своїми домашніми.
Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
Ісус же промовив до нього: Ніхто з тих, хто кладе свою руку на плуга та назад озирається, не надається до Божого Царства!
А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.