Mark 15

Sedan nu översteprästerna, tillsammans med de äldste och de skriftlärde, hela Stora rådet, på morgonen hade fattat sitt beslut, läto de strax binda Jesus och förde honom bort och överlämnade honom åt Pilatus.

А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.

Då frågade Pilatus honom: »Är du judarnas konung?» Han svarade honom och sade: »Du säger det själv.»

И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш.

Och översteprästerna framställde många anklagelser mot honom.

И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

Pilatus frågade honom då åter och sade: »Svarar du intet? Du hör ju huru mycket det är som de anklaga dig för.»

А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

Men Jesus svarade intet mer, så att Pilatus förundrade sig.

Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

Nu plägade han vid högtiden giva dem en fånge lös, den som de begärde.

А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

Och där fanns då en man, han som kallades Barabbas, vilken satt fängslad jämte de andra som hade gjort upplopp och under upploppet begått dråp.

А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство.

Folket kom ditupp och begynte begära att han skulle göra åt dem såsom han plägade göra.

А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.

Pilatus svarade dem och sade: »Viljen I att jag skall giva eder 'judarnas konung' lös?»

А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар?

Han förstod nämligen att det var av avund som översteprästerna hade dragit Jesus inför rätta.

Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.

Men översteprästerna uppeggade folket till att begära att han hellre skulle giva dem Barabbas lös.

Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.

När alltså Pilatus åter tog till orda och frågade dem: »Vad skall jag då göra med den som I kallen 'judarnas konung'?»,

Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?

så skriade de åter: »Korsfäst honom!»

А те пак изкрещяха: Разпъни Го!

Men Pilatus frågade dem: »Vad ont har han då gjort?» Då skriade de ännu ivrigare: »Korsfäst honom!»

А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!

Och eftersom Pilatus ville göra folket till viljes, gav han dem Barabbas lös; men Jesus lät han gissla och utlämnade honom sedan till att korsfästas.

Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие.

Och krigsmännen förde honom in i palatset, eller pretoriet, och kallade tillhopa hela den romerska vakten.

И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.

Och de klädde på honom en purpurfärgad mantel och vredo samman en krona av törnen och satte den på honom.

И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

Sedan begynte de hälsa honom: »Hell dig, judarnas konung!»

И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски!

Och de slogo honom i huvudet med ett rör och spottade på honom; därvid böjde de knä och gåvo honom sin hyllning.

И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха.

Och när de hade begabbat honom, klädde de av honom den purpurfärgade manteln och satte på honom hans egna kläder och förde honom ut för att korsfästa honom.

И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.

Och en man som kom utifrån marken gick där fram, Simon från Cyrene, Alexanders och Rufus' fader; honom tvingade de att gå med och bära hans kors.

И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

Och de förde honom till Golgataplatsen (det betyder huvudskalleplatsen).

И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място.

Och de räckte honom vin, blandat med myrra, men han tog icke emot det.

И Му дадоха да пие вино смесено със смирна, но Той не прие.

Och de korsfäste honom och delade sedan hans kläder mellan sig, genom att kasta lott om vad var och en skulle få.

И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.

Och det var vid tredje timmen som de korsfäste honom.

А беше третият час, когато Го разпънаха.

Och den överskrift som man hade satt upp över honom, för att angiva vad han var anklagad för, hade denna lydelse: »Judarnas konung.»

И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.

Och de korsfäste med honom två rövare, den ene på hans högra sida och den andre på hans vänstra.

И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.

(И се изпълни писанието, което казва: "И към престъпници беше причислен.")

И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,

спаси Себе Си и слез от кръста!

Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха.

А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.

И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

А някои от стоящите там като чуха, казаха: Ето, вика Илия.

И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!

А Иисус, като нададе силен вик, издъхна.

И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син.

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;

които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,

дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.

А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.

И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.

А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба.

А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.