Job 16

Därefter tog Job till orda och sade:

Тогава Йов отговори и каза:

 Över nog har jag fått höra av sådant;  usla tröstare ären I alla.

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

 Är det nu slut på detta tal i vädret,  eller eggar dig ännu något till gensvar?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

 Jag kunde väl ock tala, jag såsom I;  ja, jag ville att I voren i mitt ställe!  Då kunde jag hopsätta ord mot eder  och skaka mot eder mitt huvud till hån.

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

 Med munnen kunde jag då styrka eder  och med läpparnas ömkan bereda eder lindring.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

 Om jag nu talar, så lindras därav ej min plåga;  och tiger jag, icke släpper den mig ändå.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

 Nej, nu har all min kraft blivit tömd;  du har ju förött hela mitt hus.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

 Och att du har hemsökt mig, det gäller såsom vittnesbörd;  min sjukdom får träda upp och tala mot mig.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

 I vrede söndersliter och ansätter man mig,  man biter sina tänder samman emot mig;  ja, min ovän vässer mot mig sina blickar.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

 Man iar upp munnen mot mig,  smädligt slår man mig på mina kinder;  alla rota sig tillsammans emot mig.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

 Gud giver mig till pris åt orättfärdiga människor  och kastar mig i de ogudaktigas händer.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

 Jag satt i god ro, då krossade han mig;  han grep mig i nacken och slog mig i smulor.  Han satte mig upp till ett mål för sina skott;

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

 från alla sidor träffa mig hans pilar,  han genomborrar mina njurar utan förskoning,  min galla gjuter han ut på jorden.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

 Han bryter ned mig med stöt på stöt,  han stormar emot mig såsom en kämpe.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

 Säcktyg bär jag hopfäst över min hud,  och i stoftet har jag måst sänka mitt horn,

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

 Mitt anlete är glödande rött av gråt,  och på mina ögonlock är dödsskugga lägrad.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

 Och detta, fastän våld ej finnes i mina händer,  och fastän min bön är ren!

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

 Du jord, överskyl icke mitt blod,  och låt för mitt rop ingen vilostad finnas.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

 Se, redan nu har jag i himmelen mitt vittne,  och i höjden den som skall tala för mig.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

 Mina vänner hava mig nu till sitt åtlöje,  därför skådar mitt öga med tårar till Gud,

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

 Ja, må han här skaffa rätt åt en man mot Gud  och åt ett människobarn mot dess nästa.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

 Ty få äro de år som skola upprinna,  innan jag vandrar den väg där jag ej mer kommer åter.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.