Job 16

Y RESPONDIÓ Job, y dijo:

Тогава Йов отговори и каза:

Muchas veces he oído cosas como éstas: Consoladores molestos sois todos vosotros.

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

¿Tendrán fin las palabras ventosas? Ó ¿qué te animará á responder?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

También yo hablaría como vosotros. Ojalá vuestra alma estuviera en lugar de la mía, Que yo os tendría compañía en las palabras, Y sobre vosotros movería mi cabeza.

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Mas yo os alentaría con mis palabras, Y la consolación de mis labios apaciguaría el dolor vuestro.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Si hablo, mi dolor no cesa; Y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Empero ahora me ha fatigado: Has tú asolado toda mi compañía.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Tú me has arrugado; testigo es mi flacura, Que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Su furor me destrizó, y me ha sido contrario: Crujió sus dientes contra mí; Contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Abrieron contra mí su boca; Hirieron mis mejillas con afrenta; Contra mí se juntaron todos.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Hame entregado Dios al mentiroso, Y en las manos de los impíos me hizo estremecer.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Próspero estaba, y desmenuzóme: Y arrebatóme por la cerviz, y despedazóme, Y púsome por blanco suyo.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Cercáronme sus flecheros, Partió mis riñones, y no perdonó: Mi hiel derramó por tierra.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Quebrantóme de quebranto sobre quebranto; Corrió contra mí como un gigante.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Yo cosí saco sobre mi piel, Y cargué mi cabeza de polvo.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Mi rostro está enlodado con lloro, Y mis párpados entenebrecidos:

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

Á pesar de no haber iniquidad en mis manos, Y de haber sido mi oración pura.

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

¡Oh tierra! no cubras mi sangre, Y no haya lugar á mi clamor.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Mas he aquí que en los cielos está mi testigo, Y mi testimonio en las alturas.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Disputadores son mis amigos: Mas á Dios destilarán mis ojos.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

¡Ojalá pudiese disputar el hombre con Dios, Como con su prójimo!

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

Mas los años contados vendrán, Y yo iré el camino por donde no volveré.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.