Job 37

La auzul acestor lucruri îmi tremură inima de tot, şi sare din locul ei.

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Ascultaţi, ascultaţi trăsnetul tunetului Său, bubuitul care iese din gura Lui!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Îl rostogoleşte pe toată întinderea cerurilor, şi fulgerul Lui luminează pînă la marginile pămîntului.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Apoi se aude un bubuit, tună cu glasul Lui măreţ; şi nu mai opreşte fulgerul, de îndată ce răsună glasul Lui.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Dumnezeu tună cu glasul Lui în chip minunat; face lucruri mari pe cari noi nu le înţelegem.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

El zice zăpezii: ,Cazi pe pămînt!` Zice acelaş lucru ploii, chiar şi celor mai puternice ploi.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Pecetluieşte mîna tuturor oamenilor, pentruca toţi să se recunoască de făpturi ale Lui.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Fiara sălbatică se trage într'o peşteră, şi se culcă în vizuina ei.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Vijelia vine dela miazăzi, şi frigul, din vînturile dela miazănoapte.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Dumnezeu, prin suflarea Lui, face ghiaţa, şi micşorează locul apelor mari.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Încarcă norii cu aburi, şi -i risipeşte schinteietori;

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

mişcarea lor se îndreaptă după planurile Lui, pentru împlinirea a tot ce le porunceşte El pe faţa pămîntului locuit.

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

Îi face să pară ca o nuia cu care loveşte pămîntul, sau ca un semn al dragostei Lui.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Iov, ia aminte la aceste lucruri! Priveşte liniştit minunile lui Dumnezeu!

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Ştii cum cîrmuieşte Dumnezeu norii, şi cum face să strălucească din ei fulgerul Său?

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Înţelegi tu plutirea norilor, minunile Aceluia a cărui ştiinţă este desăvîrşită?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Ştii pentruce ţi se încălzesc veşmintele, cînd se odihneşte pămîntul de vîntul de miazăzi?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Poţi tu să întinzi cerurile ca El, tari ca o oglindă turnată?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Arată-ne ce trebuie să -I spunem. Căci sîntem prea neştiutori ca să -I putem vorbi.

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Cine -I va da de veste că Îi voi vorbi? Dar care este omul care-şi doreşte pierderea?

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Acum, fireşte, nu putem vedea lumina soarelui care străluceşte în dosul norilor, dar va trece un vînt şi -l va curăţi;

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

dela miază-noapte ne vine aurora, şi ce înfricoşată este măreţia care înconjoară pe Dumnezeu!

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Pe Cel Atotputernic nu -L putem ajunge, căci este mare în tărie, dar dreptul şi dreptatea deplină El nu le frînge.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

De aceea oamenii trebuie să se teamă de El; El nu-Şi îndreaptă privirile spre cei ce se cred înţelepţi.``

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.