Psalms 88

En sang; en salme av Korahs barn; til sangmesteren; efter Mahalat leannot; en læresalme av Heman, esrahitten.

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Herre, min frelses Gud! Om dagen og om natten roper jeg for dig.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

La min bønn komme for ditt åsyn, bøi ditt øre til mitt klagerop!

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

For min sjel er mett av ulykker, og mitt liv er kommet nær til dødsriket.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Jeg aktes like med dem som farer ned i hulen; jeg er som en mann uten kraft,

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

frigitt som en av de døde, lik de ihjelslagne som ligger i graven, som du ikke mere kommer i hu, fordi de er skilt fra din hånd.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Du har lagt mig i dypenes hule, på mørke steder, i avgrunner.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Din vrede tynger på mig, og med alle dine bølger trenger du mig. Sela.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Du har drevet mine kjenninger langt bort fra mig, du har gjort mig vederstyggelig for dem; jeg er stengt inne og kommer ikke ut.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Mitt øie er vansmektet av elendighet; jeg har påkalt dig, Herre, hver dag, jeg har utbredt mine hender til dig.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Mon du gjør undergjerninger for de døde, eller mon dødninger står op og priser dig? Sela.

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Mon der fortelles i graven om din miskunnhet, i avgrunnen om din trofasthet?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Mon din undergjerning blir kjent i mørket, og din rettferdighet i glemselens land?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Men jeg roper til dig, Herre, og om morgenen kommer min bønn dig i møte.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Hvorfor, Herre, forkaster du min sjel? Hvorfor skjuler du ditt åsyn for mig?

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Elendig er jeg og døende fra ungdommen av; jeg bærer dine redsler, jeg må fortvile.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Din vredes luer har gått over mig, dine redsler har tilintetgjort mig.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

De har omgitt mig som vann hele dagen, de har omringet mig alle sammen. Du har drevet venn og næste langt bort fra mig; mine kjenninger er det mørke sted.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.