Lamentations 5

Kom i hu, Herre, det som har hendt oss, sku og se hvor vi blir hånet!

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Vår arv er gått over til fremmede, våre hus til utlendinger.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Vi er blitt farløse, har ingen far; våre mødre er som enker.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Vi må kjøpe det vann vi drikker, vår ved må vi betale.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Våre forfølgere er på nakken av oss; vi er trette, vi får ingen hvile.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Til Egypten har vi overgitt oss, og til Assyria, for å bli mettet med brød.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Våre fedre har syndet, de er ikke mere; vi bærer deres misgjerninger.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Træler hersker over oss; ingen river oss ut av deres hånd.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Med fare for vårt liv henter vi vårt brød, truet av ørkenens sverd.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Vår hud brenner som en ovn av hungerens luer.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Kvinner har de krenket i Sion, jomfruer i Judas byer.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Fyrster har de hengt, de gamles åsyn har de ikke hedret.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Unge menn bar kvernen, og gutter segnet under vedbøren.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

De gamle sitter ikke mere i porten, de unge menn ikke mere ved sin strengelek.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Med vårt hjertes glede er det forbi, vår dans er omskiftet til sorg.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Kronen er falt av vårt hode; ve oss, vi har syndet.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Derfor er vårt hjerte sykt, derfor er våre øine blitt dimme,

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

for Sions bergs skyld, som er øde; rever løper om på det.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Du, Herre, troner til evig tid, din trone blir fra slekt til slekt.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Hvorfor skulde du glemme oss evig, forlate oss for så lang en tid?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Herre, før oss atter til dig, så vi kan komme tilbake! Forny våre dager, så de blir som i fordums tid!

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

For skulde du rent ha forkastet oss? Skulde du være så storlig vred på oss?

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?