Job 37

Ja, over dette forferdes mitt hjerte og hopper i mitt bryst.

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Hør, hør braket av hans røst og det drønn som går ut av hans munn!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Under hele himmelen lar han det fare, og han sender sitt lys til jordens ytterste ender.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Efterpå brøler røsten, han tordner med sin veldige røst; han holder ikke lynene tilbake når hans røst lar sig høre.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Gud tordner underfullt med sin røst; han gjør storverk, og vi forstår dem ikke.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Han sier til sneen: Fall til jorden! - og likeså til skyllregnet, sitt sterke skyllregn.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Hvert menneskes hånd forsegler han, forat alle mennesker som han har skapt, må komme til å kjenne ham.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Da går de ville dyr inn i sine huler, og de holder sig i sine hi.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Fra Sydens innerste kammer kommer storm, og med nordenvinden kommer kulde.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Av Guds ånde kommer is, og brede vann bindes.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Med væte fyller han skyen, og han spreder sine lynskyer,

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

og de svinger hit og dit, efter som han leder dem, forat de skal utføre alt det han byder dem, over den vide jord;

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

enten til tukt, når det er til gagn for hans jord, eller til velsignelse lar han dem komme.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Vend ditt øre til dette, Job! Stå stille og gi akt på Guds under!

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Forstår du hvorledes Gud styrer dem og lar sine skyers lyn blinke frem?

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Forstår du hvorledes skyene svever om i luften, forstår du den Allvitendes under,

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

du hvis klær blir varme når jorden ligger og dormer i sønnenvind?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Kan du med ham spenne ut himmelen, så fast som et speil av støpt metall?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Lær oss hvad vi skal si til ham! Vi kan ikke fremføre noget for bare mørke.

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Skal det fortelles ham at jeg vil tale med ham? Har nogen sagt at han ønsker sin egen undergang?

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Og nu, menneskene ser ikke lyset, enda det skinner klart på himmelen, og en vind er faret frem og har renset den.

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Fra Norden kommer gull; om Gud er der en forferdende herlighet.

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Den Allmektige finner vi ikke, han som er så stor i makt; men retten og den strenge rettferdighet krenker han ikke.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Derfor frykter menneskene ham; men han enser ikke nogen selvklok mann.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.