Luke 7

Now when he had ended all his sayings in the audience of the people, he entered into Capernaum.

След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.

And a certain centurion's servant, who was dear unto him, was sick, and ready to die.

А на един стотник слугата, когото ценеше, беше болен на смъртно легло.

And when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and heal his servant.

И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

And when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he was worthy for whom he should do this:

И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

For he loveth our nation, and he hath built us a synagogue.

защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.

Then Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself: for I am not worthy that thou shouldest enter under my roof:

А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.

Wherefore neither thought I myself worthy to come unto thee: but say in a word, and my servant shall be healed.

Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

For I also am a man set under authority, having under me soldiers, and I say unto one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth it.

Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

When Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned him about, and said unto the people that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.

And they that were sent, returning to the house, found the servant whole that had been sick.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

And it came to pass the day after, that he went into a city called Nain; and many of his disciples went with him, and much people.

И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

Now when he came nigh to the gate of the city, behold, there was a dead man carried out, the only son of his mother, and she was a widow: and much people of the city was with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

And when the Lord saw her, he had compassion on her, and said unto her, Weep not.

И Господ, като я видя, я съжали и й каза: Не плачи.

And he came and touched the bier: and they that bare him stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

And he that was dead sat up, and began to speak. And he delivered him to his mother.

И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.

And there came a fear on all: and they glorified God, saying, That a great prophet is risen up among us; and, That God hath visited his people.

И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.

And this rumour of him went forth throughout all Judæa, and throughout all the region round about.

И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

And the disciples of John shewed him of all these things.

И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

And John calling unto him two of his disciples sent them to Jesus, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

When the men were come unto him, they said, John Baptist hath sent us unto thee, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

And in that same hour he cured many of their infirmities and plagues, and of evil spirits; and unto many that were blind he gave sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.

Then Jesus answering said unto them, Go your way, and tell John what things ye have seen and heard; how that the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor the gospel is preached.

Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието.

And blessed is he, whosoever shall not be offended in me.

И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен.

And when the messengers of John were departed, he began to speak unto the people concerning John, What went ye out into the wilderness for to see? A reed shaken with the wind?

А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

But what went ye out for to see? A man clothed in soft raiment? Behold, they which are gorgeously apparelled, and live delicately, are in kings' courts.

Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what went ye out for to see? A prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

This is he, of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, which shall prepare thy way before thee.

Това е онзи, за когото е писано: ?Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

For I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist: but he that is least in the kingdom of God is greater than he.

Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.

And all the people that heard him, and the publicans, justified God, being baptized with the baptism of John.

И когато чуха това, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.

But the Pharisees and lawyers rejected the counsel of God against themselves, being not baptized of him.

А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.

And the Lord said, Whereunto then shall I liken the men of this generation? and to what are they like?

Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?

They are like unto children sitting in the marketplace, and calling one to another, and saying, We have piped unto you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.

Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.

For John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine; and ye say, He hath a devil.

Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.

The Son of man is come eating and drinking; and ye say, Behold a gluttonous man, and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

But wisdom is justified of all her children.

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.

And one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he went into the Pharisee's house, and sat down to meat.

Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

And, behold, a woman in the city, which was a sinner, when she knew that Jesus sat at meat in the Pharisee's house, brought an alabaster box of ointment,

И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

And stood at his feet behind him weeping, and began to wash his feet with tears, and did wipe them with the hairs of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.

И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.

Now when the Pharisee which had bidden him saw it, he spake within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman this is that toucheth him: for she is a sinner.

А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.

And Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto thee. And he saith, Master, say on.

А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

There was a certain creditor which had two debtors: the one owed five hundred pence, and the other fifty.

Един заемодавец имаше двама длъжника. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.

And when they had nothing to pay, he frankly forgave them both. Tell me therefore, which of them will love him most?

И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?

Simon answered and said, I suppose that he, to whom he forgave most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.

And he turned to the woman, and said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thine house, thou gavest me no water for my feet: but she hath washed my feet with tears, and wiped them with the hairs of her head.

И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.

Thou gavest me no kiss: but this woman since the time I came in hath not ceased to kiss my feet.

Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.

My head with oil thou didst not anoint: but this woman hath anointed my feet with ointment.

Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.

Wherefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much: but to whom little is forgiven, the same loveth little.

Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.

And he said unto her, Thy sins are forgiven.

И й каза: Прощават ти се греховете.

And they that sat at meat with him began to say within themselves, Who is this that forgiveth sins also?

А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?

And he said to the woman, Thy faith hath saved thee; go in peace.

Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.