Lamentations 5

Ricordati, Eterno, di quello che ci è avvenuto! Guarda e vedi il nostro obbrobrio!

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

La nostra eredità è passata a degli stranieri, le nostre case, a degli estranei.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Noi siam diventati orfani, senza padre, le nostre madri son come vedove.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Noi beviamo la nostr’acqua a prezzo di danaro, le nostre legna ci vengono a pagamento.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Col collo carico noi siamo inseguiti, siamo spossati, non abbiamo requie.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Abbiam teso la mano verso l’Egitto e verso l’Assiria, per saziarci di pane.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

I nostri padri hanno peccato, e non sono più; e noi portiamo la pena delle loro iniquità.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Degli schiavi dominano su noi, e non v’è chi ci liberi dalle loro mani.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Noi raccogliamo il nostro pane col rischio della nostra vita, affrontando la spada del deserto.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

La nostra pelle brucia come un forno, per l’arsura della fame.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Essi hanno disonorato le donne in Sion, le vergini nelle città di Giuda.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

I capi sono stati impiccati dalle loro mani, la persona de’ vecchi non è stata rispettata.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

I giovani han portato le macine, i giovanetti han vacillato sotto il carico delle legna.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

I vecchi hanno abbandonato la porta, i giovani la musica dei loro strumenti.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

La gioia de’ nostri cuori è cessata, le nostre danze son mutate in lutto.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

La corona ci è caduta dal capo; guai a noi, poiché abbiamo peccato!

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Per questo langue il nostro cuore, per questo s’oscuran gli occhi nostri:

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

perché il monte di Sion è desolato, e vi passeggian le volpi.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Ma tu, o Eterno, regni in perpetuo; il tuo trono sussiste d’età in età.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Perché ci dimenticheresti tu in perpetuo, e ci abbandoneresti per un lungo tempo?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Facci tornare a te, o Eterno, e noi torneremo! Ridonaci de’ giorni come quelli d’un tempo!

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Ché, ora, tu ci hai veramente reietti, e ti sei grandemente adirato contro di noi!

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?