Psalms 88

(En Sang. En Salme af Koras Sønner. Til Sangmesteren. Al-mahalat-leannot. En Maskil af Ezraitten Heman.) HERRE min Gud, jeg råber om dagen, om Natten når mit Skrig til dig;

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

lad min Bøn komme frem for dit Åsyn, til mit Klageråb låne du Øre!

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Thi min Sjæl er mæt af Lidelser, mit Liv er Dødsriget nær,

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

jeg regnes blandt dem, der sank i Graven, er blevet som den, det er ude med,

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

kastet hen imellem de døde, blandt faldne, der hviler i Graven, hvem du ej mindes mere, thi fra din Hånd er de revet.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Du har lagt mig i den underste Grube, på det mørke, det dybe Sted;

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

tungt hviler din Vrede på mig, alle dine Brændinger lod du gå over mig. - Sela.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Du har fjernet mine Frænder fra mig, gjort mig vederstyggelig for dem; jeg er fængslet, kan ikke gå ud,

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

mit Øje er sløvt af Vånde. Hver Dag, HERRE, råber jeg til dig og rækker mine Hænder imod dig.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Gør du Undere for de døde, står Skyggerne op og takker dig? - Sela.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Tales der om din Nåde i Graven, i Afgrunden om din Trofasthed?

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Er dit Under kendt i Mørket, din Retfærd i Glemselens Land?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Men jeg, o HERRE, jeg råber til dig, om Morgenen kommer min Bøn dig i Møde.

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Hvorfor forstøder du, HERRE, min Sjæl og skjuler dit Åsyn for mig?

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Elendig er jeg og Døden nær, dine Rædsler har omgivet mig fra min Ungdom;

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

din Vredes Luer går over mig, dine Rædsler har lagt mig øde,

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

som Vand er de om mig Dagen lang, til Hobe slutter de Kreds om mig;

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Ven og Frænde fjerned du fra mig, holdt mine Kendinge borte.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.