Psalms 49

(Til sangmesteren. Af Koras sønner. En salme.) Hør det, alle Folkeslag, lyt til, al Verdens Folk,

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

både høj og lav, både rig og fattig!

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

Min Mund skal tale Visdom, mit Hjerte udgransker Indsigt;

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

jeg bøjer mit Øre til Tankesprog, råder min Gåde til Strengeleg.

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Hvorfor skulle jeg frygte i de onde dage, når mine lumske Fjender omringer mig med Brøde,

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

de, som stoler på deres gods og bryster sig af deres store rigdom?

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

Visselig, ingen kan købe sin sjæl fri og give Gud en løsesum

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

- Prisen for hans sjæl blev for høj, for evigt måtte han opgive det - så han kunde blive i Live

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

og aldrig få Graven at se;

за да живее вечно и да не види изтление.

nej, han skal se den; Vismænd dør, både Dåre og Tåbe går bort. Deres Gods må de afstå til andre,

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

deres Grav er deres Hjem for evigt, deres Bolig Slægt efter Slægt, om Godser end fik deres Navn.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Trods Herlighed bliver Mennesket ikke, han er som Dyrene, der forgår.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Så går det dem, der tror sig trygge, så ender det for dem, deres Tale behager. - Sela.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

I Dødsriget drives de ned som Får, deres Hyrde skal Døden være; de oprigtige træder på dem ved Gry, deres Skikkelse går Opløsning i Møde, Dødsriget er deres Bolig.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Men Gud udløser min Sjæl af Dødsrigets Hånd, thi han tager mig til sig. - Sela.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Frygt ej, når en Mand bliver rig, når hans Huses Herlighed øges;

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

thi intet tager han med i Døden, hans Herlighed følger ham ikke.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Priser han end i Live sig selv: "De lover dig for din Lykke!"

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

han vandrer til sine Fædres Slægt, der aldrig får Lyset at skue.

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

Den, som lever i Herlighed, men uden Forstand, han er som Dyrene, der forgår.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.