Psalms 139

(Til Sangmesteren. Af David. En Salme.) HERRE, du ransager mig og kender mig!

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Du ved, når jeg står op, du fatter min Tanke i Frastand,

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

du har Rede på, hvor jeg går eller ligger, og alle mine Veje kender du grant.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Thi før Ordet er til på min Tunge, se, da ved du det, HERRE, til fulde.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Bagfra og forfra omslutter du mig, du lægger din Hånd på mig.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

At fatte det er mig for underfuldt, for højt, jeg evner det ikke!

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Hvorhen skal jeg gå for din Ånd, og hvor skal jeg fly for dit Åsyn?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Farer jeg op til Himlen, da er du der, reder jeg Leje i Dødsriget, så er du der;

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

tager jeg Morgenrødens Vinger, fæster jeg Bo, hvor Havet ender,

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

da vil din Hånd også lede mig der, din højre holde mig fast!

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Og siger jeg: "Mørket skal skjule mig, Lyset blive Nat omkring mig!"

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

så er Mørket ej mørkt for dig, og Natten er klar som Dagen, Mørket er som Lyset.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Thi du har dannet mine Nyrer, vævet mig i Moders Liv.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Jeg vil takke dig, fordi jeg er underfuldt skabt; underfulde er dine Gerninger, det kender min Sjæl til fulde.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Mine Ben var ikke skjult for dig, da jeg blev skabt i Løndom, virket i Jordens Dyb;

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

som Foster så dine Øjne mig, i din Bog var de alle skrevet, Dagene var bestemt, før en eneste af dem var kommet.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Hvor kostelige er dine Tanker mig, Gud, hvor stor er dog deres Sum!

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Tæller jeg dem, er de flere end Sandet, jeg vågner - og end er jeg hos dig.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Vilde du dog dræbe de gudløse, Gud, måtte Blodets Mænd vige fra mig,

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

de, som taler om dig på Skrømt og sværger falsk ved dit Navn.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Jeg hader jo dem, der hader dig, HERRE, og væmmes ved dem, der står dig imod;

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

med fuldt Had bader jeg dem, de er også mine Fjender.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Ransag mig, Gud, og kend mit Hjerte, prøv mig og kend mine Tanker!

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Se, om jeg er på Smertens Vej, og led mig på Evigheds Vej!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!