Psalms 138

(Af David.) Jeg vil prise dig HERRE, at hele lovsynge dig for Guderne;

(По слав. 137) Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

jeg vil tilbede, vendt mod dit hellige Tempel, og mere end alt vil jeg prise dit Navn for din Miskundheds og Trofastheds Skyld; thi du har herliggjort dit Ord.

Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

Den Dag jeg råbte, svared du mig, du gav mig Mod, i min Sjæl kom Styrke.

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

Alle Jordens Konger skal prise dig, HERRE, når de hører din Munds Ord,

Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

og synge om HERRENs Veje; thi stor er HERRENs Ære,

Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

thi HERREN er ophøjet, ser til den ringe, han kender den stolte i Frastand.

Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

Går jeg i Trængsel, du værger mig Livet, mod Fjendernes Vrede udrækker du Hånden, din højre bringer mig Frelse.

Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

HERREN vil føre det igennem for mig, din Miskundhed, HERRE, varer evindelig. Opgiv ej dine Hænders Værk!

ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!