Lamentations 5

HERRE, kom vor skæbne i Hu, sku ned og se vor skændsel!

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Vor Arvelod tilfaldt fremmede, Udlændinge fik vore Huse.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Forældreløse, faderløse er vi, som Enker er vore Mødre.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Vort Drikkevand må vi købe, betale må vi vort Brænde.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Åget trykker vor Nakke, vi trættes og finder ej Hvile.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Ægypten rakte vi Hånd, Assur, for at mættes med Brød.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Vore Fædre, som synded, er borte, og vi må bære deres Skyld.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Over os råder Trælle, ingen frier os fra dem.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Med Livsfare henter vi vort Brød, udsatte for Ørkenens Sværd.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Vor Hud er sværtet som en Ovn af Hungerens svidende Lue.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

De skændede kvinder i Zion, Jomfruer i Judas Byer.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Fyrster greb de og hængte, tog intet Hensyn til gamle.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Ynglinge sattes til Kværnen, under Brændeknippet segnede Drenge.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

De gamle forsvandt fra Porten, de unge fra Strengenes Leg.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Vort Hjertes Glæde er borte, vor Dans er vendt til Sorg.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Kronen faldt af vort Hoved, ve os, at vi har syndet!

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Vort Hjerte blev derfor sygt, derfor vort Øje mørkt:

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

For Zions Bjerg, som er øde, Ræve tumler sig der.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Du, HERRE, troner for evigt, fra Slægt til Slægt står din trone.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Hvi glemmer du os bestandig og svigter os alle dage?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Omvend os, HERRE, til dig, så vender vi om, giv os nye Dage, som fordum!

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Eller har du helt stødt os bort, er din Vrede mod os uden Ende?

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?