Hebrews 7

Thi denne Melkisedek, Konge i Salem, den højeste Guds Præst, som gik Abraham i Møde, da han vendte tilbage fra Kongernes Nederlag, og velsignede ham,

Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

hvem også Abraham gav Tiende af alt, og som, når hans Navn udlægges, først er Retfærdigheds Konge, dernæst også Salems Konge, det er: Freds Konge,

на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

uden Fader, uden Moder, uden Slægtregister, uden Dages Begyndelse og uden Livs Ende, men gjort lig med Guds Søn, - han forbliver Præst for bestandig.

без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

Ser dog, hvor stor denne er, hvem endog Patriarken Abraham gav Tiende af Byttet.

Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

Og hine, som, idet de høre til Levi Sønner, få Præstedømmet, have et Bud om at tage Tiende efter Loven af Folket, det er af deres Brødre, endskønt disse ere udgåede af Abrahams Lænd;

И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

men han, som ikke regner sin Slægt fra dem, har taget Tiende af Abraham og har velsignet den, som havde Forjættelserne.

той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

Men uden al Modsigelse er det den ringere, som velsignes af den ypperligere.

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

Og her er det dødelige Mennesker, som tager Tiende; men der er det en, om hvem der vidnes, at han lever.

И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от Този, за когото се свидетелства, че живее.

Ja, så at sige, har endog Levi, som tager Tiende, igennem Abraham givet Tiende;

И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

thi han var endnu i Faderens Lænd, da Melkisedek gik denne i Møde.

защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

Hvis der altså var Fuldkommelse at få ved det levitiske Præstedømme (thi på Grundlag af dette har jo Folket fået Loven), hvilken Trang var der da yderligere til, at en anden Slags Præst skulde opstå efter Melkisedeks Vis og ikke nævnes efter Arons Vis?

И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

Når nemlig Præstedømmet omskiftes, sker der med Nødvendighed også en Omskiftelse af Loven.

Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

Thi han, om hvem dette siges, har hørt til en anden Stamme, af hvilken ingen har taget Vare på Alteret.

Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

thi det er vitterligt, at af Juda er vor Herre oprunden, og for den Stammes Vedkommende har Moses intet talt om Præster.

Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

Og det bliver end ydermere klart, når der i Lighed med Melkisedek opstår en anden Slags Præst,

Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

som ikke er bleven det efter et kødeligt Buds Lov, men efter et uopløseligt Livs Kraft.

който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

Thi han får det Vidnesbyrd: "Du er Præst til evig Tid efter Melkisedeks Vis."

защото се свидетелства: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

Thi vel sker der Ophævelse af et forudgående Bud, fordi det var svagt og unyttigt

Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

(thi Loven har ikke fuldkommet noget); men der sker Indførelse af et bedre Håb, ved hvilket vi nærme os til Gud.

понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

Og så vist som det ikke er sket uden Ed,

И както това не е станало без заклеване –

(thi hine ere blevne Præster uden Ed, men denne med Ed, ved den, som siger til ham: "Herren svor, og han skal ikke angre det: Du er Præst til evig Tid"):

защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

så vist er Jesus bleven Borgen for en bedre Pagt.

така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

Og hine ere blevne Præster, flere efter hinanden, fordi de ved Døden hindredes i at vedblive;

При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

men denne har et uforgængeligt Præstedømme, fordi han bliver til evig Tid,

а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

hvorfor han også kan fuldkomment frelse dem, som komme til Gud ved ham, efterdi han lever altid til at gå i Forbøn for dem.

Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

Thi en sådan Ypperstepræst var det også, som sømmede sig for os, en from, uskyldig, ubesmittet, adskilt fra Syndere og ophøjet over Himlene;

Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

en, som ikke hver Dag har nødig, som Ypperstepræsterne, at frembære Ofre først for sine egne Synder, derefter for Folkets; thi dette gjorde han een Gang for alle, da han ofrede sig selv.

който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

Thi Loven indsætter til Ypperstepræster Mennesker, som have Skrøbelighed; men Edens Ord, som kom senere end Loven, indsætter en Søn, som er fuldkommet til evig Tid:

Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.