Hebrews 6

Lader os derfor forbigå Begyndelsesordet om Kristus og skride frem til Fuldkommenhed uden atter at lægge Grundvold med Omvendelse fra døde Gerninger og med Tro på Gud,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

med Lære om Døbelser og Håndspålæggelse og dødes Opstandelse og evig Dom.

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

Ja, dette ville vi gøre, såfremt Gud tilsteder det.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Thi dem, som een Gang ere blevne oplyste og have smagt den himmelske Gave og ere blevne delagtige i den Helligånd

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

og have smagt Guds gode Ord og den kommende Verdens Kræfter, og som ere faldne fra, - dem er det umuligt atter at forny til Omvendelse

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

da de igen korsfæste sig Guds Søn og stille ham til Spot.

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

Thi Jorden, som drikker den ofte derpå faldende Regn og frembringer Vækster, tjenlige for dem, for hvis Skyld den også dyrkes, får Velsignelse fra Gud;

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

men når den bærer Torne og Tidsler, er den ubrugbar og Forbandelse nær; Enden med den er at brændes.

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

Dog, i Henseende til eder, I elskede! ere vi overbeviste om det bedre og det, som bringer Frelse, selv om vi tale således.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

Thi Gud er ikke uretfærdig, så at han skulde glemme eders Gerning og den Kærlighed, som I have udvist imod hans Navn, idet I have tjent og tjene de hellige.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

Men vi ønske, at enhver af eder må udvise den samme Iver efter den fulde Vished i Håbet indtil Enden,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

for at I ikke skulle blive sløve, men efterfølge dem, som ved Tro og Tålmodighed arve Forjættelserne.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

Thi da Gud gav Abraham Forjættelsen, svor han ved sig selv, fordi han ingen større havde at sværge ved, og sagde:

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

"Sandelig, jeg vil rigeligt velsigne dig og rigeligt mangfoldiggøre dig."

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

Og således opnåede han Forjættelsen ved at vente tålmodigt.

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

Mennesker sværge jo ved en større, og Eden er dem en Ende på al Modsigelse til Stadfæstelse.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

Derfor, da Gud ydermere vilde vise Forjættelsens Arvinger sit Råds Uforanderlighed, føjede han en Ed dertil,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

for at vi ved to uforanderlige Ting, i hvilke det var umuligt, at Gud kunde lyve, skulde have en kraftig Opmuntring, vi, som ere flyede hen for at holde fast ved det Håb, som ligger foran os,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

hvilket vi have som et Sjælens Anker, der er sikkert og fast og går ind inden for Forhænget,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

hvor Jesus som Forløber gik ind for os, idet han efter Melkisedeks Vis blev Ypperstepræst til evig Tid.

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.