Job 16

Job progovori i reče:

Тогава Йов отговори и каза:

"Koliko se takvih naslušah besjeda, kako ste mi svi vi mučni tješioci!

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Ima li kraja tim riječima ispraznim? Što te goni da mi tako odgovaraš?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

I ja bih mogao k'o vi govoriti da vam je duša na mjestu duše moje; i ja bih vas mog'o zasuti riječima i nad sudbom vašom tako kimat' glavom;

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

i ja bih mogao ustima vas hrabrit', i ne bih žalio trud svojih usana.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Al' ako govorim, patnja se ne blaži, ako li zašutim, zar će me minuti?

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Zlopakost me sada shrvala posvema, čitava se rulja oborila na me.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Ustao je proti meni da svjedoči i u lice mi se baca klevetama.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Jarošću me svojom razdire i goni, škrgućuć' zubima obara se na me. Moji protivnici sijeku me očima,

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

prijeteći, na mene usta razvaljuju, po obrazima me sramotno ćuškaju, u čoporu svi tad navaljuju na me.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Da, zloćudnicima Bog me predao, u ruke opakih on me izručio.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Mirno življah dok On ne zadrma mnome, za šiju me ščepa da bi me slomio.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Uze me za biljeg i strijelama osu, nemilosrdno mi bubrege probode i mojom žuči zemlju žednu natopi.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Na tijelu mi ranu do rane otvara, kao bijesan ratnik nasrće na mene.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Tijelo sam golo u kostrijet zašio, zario sam čelo svoje u prašinu.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Zapalilo mi se sve lice od suza, sjena tamna preko vjeđa mi je pala.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

A nema nasilja na rukama mojim, molitva je moja bila uvijek čista.

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

O zemljo, krvi moje nemoj sakriti i kriku mom ne daj nigdje da počine.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Odsad na nebu imam ja svjedoka, u visini gore moj stoji branitelj.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Moja vika moj je odvjetnik kod Boga dok se ispred njega suze moje liju:

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

o, da me obrani u parbi mojoj s Bogom ko što smrtnik brani svojega bližnjega.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

No životu mom su odbrojena ljeta, na put bez povratka meni je krenuti.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.