Job 15

Elifaz Temanac progovori tad i reče:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

"Zar šupljom naukom odgovara mudrac i vjetrom istočnim trbuh napuhuje?

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

Zar on sebe brani riječima ispraznim, besjedama koje ničem ne koriste?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Još više ti činiš: ništiš strah od Boga, pred njegovim licem pribranost ukidaš.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Tvoje riječi krivicu tvoju odaju, poslužio si se jezikom lukavih,

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

vlastita te usta osuđuju, ne ja, protiv tebe same ti usne svjedoče.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Zar si prvi čovjek koji se rodio? Zar si na svijet prije bregova došao?

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Zar si tajne Božje ti prisluškivao i mudrost čitavu za se prisvojio?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Što ti znadeš, a da i mi ne znamo, što ti razumiješ, a da to ne shvaćamo?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Ima među nama i sijedih i starih kojima je više ljeta no tvom ocu.

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Zar su ti utjehe Božje premalene i blage riječi upućene tebi?

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Što te srce tvoje tako slijepo goni i što tako divlje prevrćeš očima

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

kad proti Bogu jarost svoju okrećeš, a iz usta takve riječi ti izlaze!

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

Što je čovjek da bi čist mogao biti? Zar je itko rođen od žene pravedan?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

Gle, ni u svece se On ne pouzdava, oku njegovu ni nebesa čista nisu,

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

a kamoli to biće gadno i buntovno, čovjek što k'o vodu pije opačinu!

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

Mene sad poslušaj, poučit' te hoću, što god sam vidjeh, ispričat' ti želim,

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

i ono što naučavahu mudraci ne tajeć' što su primili od pređa

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

kojima je zemlja ova bila dana kamo tuđin nije nikada stupio.

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

Zlikovac se muči cijelog svoga vijeka, nasilniku već su ljeta odbrojena.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

Krik strave svagda mu u ušima ječi, dok miruje, na njeg baca se razbojnik.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Ne nada se da će izbjeći tminama i znade dobro da je maču namijenjen,

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

strvinaru da je kao plijen obećan. On znade da mu se dan propasti bliži.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Nemir i tjeskoba na njeg navaljuju, k'o kralj spreman na boj na nj se obaraju.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

On je protiv Boga podizao ruku, usuđivao se prkosit' Svesilnom

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

Ohola je čela na njega srljao, iza štita debela dobro zaklonjen.

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

Lice mu bijaše obloženo salom a bokovi pretilinom otežali.

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

Razrušene je zaposjeo gradove i kućišta nastanio napuštena. Srušit će se ono što za sebe sazda;

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

cvasti mu neće, već rasuti se blago, sjena mu se neće po zemlji širiti.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

On se tami više izmaknuti neće, opržit će oganj njegove mladice, u dahu plamenih usta nestat će ga.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

U taštinu svoju neka se ne uzda, jer će mu ispraznost biti svom nagradom.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Prije vremena će svenut' mu mladice, grane mu se nikad neće zazelenjet'.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Kao loza, grozd će stresat' svoj nezreo, poput masline pobacit će cvatove.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Da, bezbožničko je jalovo koljeno, i vatra proždire šator podmitljivca.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Koji zlom zanesu, rađaju nesreću i prijevaru nose u utrobi svojoj."

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.