Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Для дириґетна хору. Псалом Асафів.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Мій голос до Бога, й я кликати буду, мій голос до Бога, й почує мене!

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

В день недолі моєї шукаю я Господа, до Нього рука моя витягнена вночі й не зомліє, не хоче душа моя бути потішена:

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

згадаю про Бога й зідхаю, розважаю й мій дух омліває! Села.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Ти держиш повіки очей моїх, я побитий і не говорю...

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Пригадую я про дні давні, про роки відвічні,

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

свою пісню вночі я пригадую, говорю з своїм серцем, а мій дух розважає:

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Чи навіки покине Господь, і вже більш не вподобає?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Чи навіки спинилася милість Його? Чи скінчилося слово Його в рід і рід?

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Чи Бог милувати позабув? Чи гнівом замкнув Він Своє милосердя? Села.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

і промовив був я: То страждання моє переміна правиці Всевишнього.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Пригадаю я вчинки Господні, як чудо Твоє я згадаю віддавна,

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

і буду я думати про кожен Твій чин, і про вчинки Твої оповім!

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Боже, святая дорога Твоя, котрий бог великий, як Бог наш?

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Ти Той Бог, що чуда вчиняє, Ти виявив силу Свою між народами,

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Ти визволив люд Свій раменом, синів Якова й Йосипа! Села.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Тебе бачили води, о Боже, Тебе бачили води й тремтіли, затряслися й безодні.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Лилася струмком вода з хмар, тучі видали грім, також там і сям Твої стріли літали.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Гуркіт грому Твого на небесному колі, й блискавки освітили вселенну, тремтіла й тряслася земля!

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Через море дорога Твоя, а стежка Твоя через води великі, і не видно було Твоїх стіп. Ти провадив народ Свій, немов ту отару, рукою Мойсея та Аарона.