Philippians 2

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,
Отож, коли є в Христі яка заохота, коли є яка потіха любови, коли є яка спільнота духа, коли є яке серце та милосердя,
направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.
то доповніть радість мою: щоб думали ви одне й те, щоб мали ту саму любов, одну згоду й один розум!
Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.
Не робіть нічого підступом або з чванливости, але в покорі майте один одного за більшого від себе.
Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
Нехай кожен дбає не про своє, але кожен і про інших.
Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;
Нехай у вас будуть ті самі думки, що й у Христі Ісусі!
който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,
Він, бувши в Божій подобі, не вважав за захват бути Богові рівним,
а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,
але Він умалив Самого Себе, прийнявши вигляд раба, ставши подібним до людини; і подобою ставши, як людина,
и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Він упокорив Себе, бувши слухняний аж до смерти, і то смерти хресної...
Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;
Тому й Бог повищив Його, та дав Йому Ім'я, що вище над кожне ім'я,
така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
щоб перед Ісусовим Ім'ям вклонялося кожне коліно небесних, і земних, і підземних,
и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.
і щоб кожен язик визнавав: Ісус Христос то Господь, на славу Бога Отця!
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,
Отож, мої любі, як ви завжди слухняні були не тільки в моїй присутності, але значно більше тепер, у моїй відсутності, зо страхом і тремтінням виконуйте своє спасіння.
защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.
Бо то Бог викликає в вас і хотіння, і чин за доброю волею Своєю.
Вършете всичко без ропот и без съмнение,
Робіть усе без нарікання та сумніву,
за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
щоб були ви бездоганні та щирі, невинні діти Божі серед лукавого та розпусного роду, що в ньому ви сяєте, як світла в світі,
като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
додержуючи слово життя на похвалу мені в день Христа, що я біг не надармо, що я працював не надармо.
Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.
Та хоч і стаю я жертвою при жертві і при службі вашої віри, я радію та тішуся разом із вами всіма.
Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.
Тіштесь тим самим і ви, і тіштеся разом зо мною!
А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
Надіюся в Господі Ісусі незабаром послати до вас Тимофія, щоб і я зміцнів духом, розізнавши про вас.
Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.
Бо я однодумця не маю ні одного, щоб щиріше подбав він про вас.
Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.
Усі бо шукають свого, а не Христового Ісусового.
А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.
Та ви знаєте досвід його, бо він, немов батькові син, зо мною служив для Євангелії.
Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.
Отже, маю надію негайно послати цього, як тільки довідаюся, що буде зо мною.
Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.
Але в Господі маю надію, що й сам незабаром прибуду до вас.
Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,
Але я вважав за потрібне послати до вас брата Епафродита, свого співробітника та співбойовника, вашого апостола й служителя в потребі моїй,
понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.
бо він побивався за вами всіма, і сумував через те, що ви чули, що він хворував.
И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.
Бо смертельно він був хворував. Але змилувався Бог над ним, і не тільки над ним, але й надо мною, щоб я смутку на смуток не мав.
Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.
Отож, тим швидше послав я його, щоб тішились ви, його знову побачивши, і щоб без смутку я був.
И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,
Тож прийміть його в Господі з повною радістю, і майте в пошані таких,
понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.
бо за діло Христове наблизився був аж до смерти, наражаючи на небезпеку життя, щоб доповнити ваш нестаток служіння для мене.