Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Згадай, Господи, що з нами сталося, зглянься й побач нашу ганьбу,

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

наша спадщина дісталась чужим, доми наші чужинцям!

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Поставали ми сиротами: нема батька, а матінки наші неначе ті вдови!...

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Свою воду за срібло ми п'ємо, наші дрова за гроші одержуємо...

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

У потилицю нас поганяють, помучені ми, і спокою не маємо!

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

До Єгипту й Асирії руку витягуємо, щоб насититись хлібом!

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Батьки наші грішили, але їх нема, а ми двигаємо їхні провини!

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Раби запанували над нами, і немає нікого, хто б вирятував з їхньої руки...

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Наражуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб...

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Шкіра наша, мов піч, попалилась з пекучого голоду...

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Жінок на Сіоні безчестили, дівчат по Юдейських містах...

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Князі їхньою рукою повішені, лиця старих не пошановані...

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Юнаки носять камінь млиновий, а хлопці під ношею дров спотикаються...

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Перестали сидіти старші в брамі, юнаки свою пісню співати,

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

втіха нашого серця спинилась, наш танець змінивсь на жалобу...

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Спала корона у нас з голови, о горе, бо ми прогрішились,

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

тому наше серце боляще, тому наші очі потемніли,

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

через гору Сіон, що спустошена, бродять лисиці по ній...

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Пробуваєш Ти, Господи, вічно, Твій престол з роду в рід:

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Нащо ж нас забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Приверни нас до Себе, о Господи, і вернемось ми, віднови наші дні, як давніше було!

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

Хіба Ти цілком нас відкинув, прогнівавсь занадто на нас?...