Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Εις τον πρωτον μουσικον, δια Ιεδουθουν. Ψαλμος του Ασαφ. Η φωνη μου ειναι προς τον Θεον, και εβοησα η φωνη μου ειναι προς τον Θεον, και εδωκεν εις εμε ακροασιν.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Εν ημερα θλιψεως μου εξεζητησα τον Κυριον εξετεινον την νυκτα τας χειρας μου και δεν επαυον η ψυχη μου δεν ηθελε να παρηγορηθη.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Ενεθυμηθην τον Θεον και εταραχθην διελογισθην, και ωλιγοψυχησε το πνευμα μου. Διαψαλμα.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Εκρατησας τους οφθαλμους μου εν αγρυπνια εταραχθην και δεν ηδυναμην να λαλησω.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Διελογισθην τας αρχαιας ημερας, τα ετη των αιωνων.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Ανακαλω εις μνημην την ωδην μου την νυκτα διαλογιζομαι μετα της καρδιας μου, και το πνευμα μου διερευνα

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

μηποτε ο Κυριος με αποβαλη αιωνιως, και δεν θελει εισθαι ευμενης πλεον;

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

η εξελιπε διαπαντος το ελεος αυτου; επαυσεν ο λογος αυτου εις γενεαν και γενεαν;

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Μηποτε ελησμονησε να ελεη ο Θεος; μηποτε εν τη οργη αυτου θελει κλεισει τους οικτιρμους αυτου; Διαψαλμα.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Τοτε ειπα, Αδυναμια μου ειναι τουτο αλλοιουται η δεξια του Υψιστου;

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Θελω μνημονευει τα εργα του Κυριου ναι, θελω μνημονευει τα απ αρχης θαυμασια σου

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

και θελω μελετα εις παντα τα εργα σου, και περι των πραξεων σου θελω διαλογιζεσθαι.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Θεε, εν τω αγιαστηριω ειναι η οδος σου τις Θεος μεγας, ως ο Θεος;

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Συ εισαι ο Θεος ο ποιων θαυμασια εφανερωσας μεταξυ των λαων την δυναμιν σου.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Ελυτρωσας δια του βραχιονος σου τον λαον σου, τους υιους Ιακωβ και Ιωσηφ. Διαψαλμα.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Τα υδατα σε ειδον, Θεε, τα υδατα σε ειδον και εφοβηθησαν εταραχθησαν και αι αβυσσοι.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Πλημμυραν υδατων εχυσαν αι νεφελαι φωνην εδωκαν οι ουρανοι και τα βελη σου διεπεταξαν.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Η φωνη της βροντης σου ητο εν τω ουρανιω τροχω εφωτισαν αι αστραπαι την οικουμενην εσαλευθη και εντρομος εγεινεν η γη.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Δια της θαλασσης ειναι η οδος σου και αι τριβοι σου εν υδασι πολλοις, και τα ιχνη σου δεν γνωριζονται.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Ωδηγησας ως προβατα τον λαον σου δια χειρος Μωυσεως και Ααρων.