Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

ACUÉRDATE, oh JEHOVÁ, de lo que nos ha sucedido: Ve y mira nuestro oprobio.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Nuestra heredad se ha vuelto á extraños, Nuestras casas á forasteros.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Huérfanos somos sin padre, Nuestras madres como viudas.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Nuestra agua bebemos por dinero; Nuestra leña por precio compramos.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Persecución padecemos sobre nuestra cerviz: Nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Al Egipcio y al Asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Nuestros padres pecaron, y son muertos; Y nosotros llevamos sus castigos.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Siervos se enseñorearon de nosotros; No hubo quien de su mano nos librase.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan Delante del cuchillo del desierto.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Nuestra piel se ennegreció como un horno Á causa del ardor del hambre.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Violaron á las mujeres en Sión, Á las vírgenes en las ciudades de Judá.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Á los príncipes colgaron por su mano; No respetaron el rostro de los viejos.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Llevaron los mozos á moler, Y los muchachos desfallecieron en la leña.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Los ancianos cesaron de la puerta, Los mancebos de sus canciones.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Cesó el gozo de nuestro corazón; Nuestro corro se tornó en luto.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Cayó la corona de nuestra cabeza: ¡Ay ahora de nosotros! porque pecamos.

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Por esto fué entristecido nuestro corazón, Por esto se entenebrecieron nuestro ojos:

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Por el monte de Sión que está asolado; Zorras andan en él.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Mas tú, JEHOVÁ, permanecerás para siempre: Tu trono de generación en generación.

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, Y nos dejarás por largos días?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Vuélvenos, oh JEHOVÁ, á ti, y nos volveremos: Renueva nuestros días como al principio.

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

Porque repeliendo nos has desechado; Te has airado contra nosotros en gran manera.