Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Til sangmesteren; av David; en salme. Herre, du ransaker mig og kjenner mig.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Enten jeg sitter, eller jeg står op, da vet du det; du forstår min tanke langt fra.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Min sti og mitt leie gransker du ut, og du kjenner grant alle mine veier.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

For det er ikke et ord på min tunge - se, Herre, du vet det alt sammen.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Bakfra og forfra omgir du mig, og du legger din hånd på mig.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Å forstå dette er mig for underlig, det er for høit, jeg makter det ikke.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Hvor skal jeg gå fra din Ånd, og hvor skal jeg fly fra ditt åsyn?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Farer jeg op til himmelen så er du der, og vil jeg rede mitt leie i dødsriket, se, da er du der.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Tar jeg morgenrødens vinger, og vil jeg bo ved havets ytterste grense,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

så fører også der din hånd mig, og din høire hånd holder mig fast.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Og sier jeg: Mørket skjule mig, og lyset omkring mig bli natt -

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

så gjør heller ikke mørket det for mørkt for dig, og natten lyser som dagen, mørket er som lyset.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

For du har skapt mine nyrer, du virket mig i min mors liv.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Jeg priser dig fordi jeg er virket på forferdelig underfull vis; underfulle er dine gjerninger, og min sjel kjenner det såre vel.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Mine ben var ikke skjult for dig da jeg blev virket i lønndom, da jeg blev kunstig virket i jordens dyp.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Da jeg bare var foster, så dine øine mig, og i din bok blev de alle opskrevet de dager som blev fastsatt da ikke en av dem var kommet.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Hvor vektige dine tanker er for mig, Gud, hvor store deres summer!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Vil jeg telle dem, så er de flere enn sand; jeg våkner op, og jeg er ennu hos dig.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Gud, gid du vilde drepe den ugudelige, og I blodtørstige menn, vik fra mig -

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

de som nevner ditt navn til å fremme onde råd, som bruker det til løgn, dine fiender!

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Skulde jeg ikke hate dem som hater dig, Herre, og avsky dem som reiser sig imot dig?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Jeg hater dem med et fullkomment hat; de er mine fiender.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Ransak mig, Gud, og kjenn mitt hjerte! Prøv mig og kjenn mine mangehånde tanker,

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

og se om jeg er på fortapelsens vei, og led mig på evighetens vei!