Psalms 138

(По слав. 137) Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

Av David. Jeg vil prise dig av hele mitt hjerte, for gudenes øine vil jeg lovsynge dig.

Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

Jeg vil kaste mig ned foran ditt hellige tempel, og jeg vil prise ditt navn for din miskunnhets og din trofasthets skyld; for du har gjort ditt ord herlig, mere enn alt ditt navn.

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

Den dag jeg ropte, svarte du mig; du gjorde mig frimodig, i min sjel kom det styrke.

Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

Herre! Alle jordens konger skal prise dig når de får høre din munns ord.

Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

Og de skal synge om Herrens veier; for Herrens ære er stor,

Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

for Herren er ophøiet, og han ser til den ringe, og den stolte kjenner han langt fra.

Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

Om jeg vandrer midt i trengsel, holder du mig i live; mot mine fienders vrede rekker du ut din hånd, og du frelser mig ved din høire hånd.

ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!

Herren vil fullføre sin gjerning for mig. Herre, din miskunnhet varer evindelig; opgi ikke dine henders gjerninger!