Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

O LORD, thou hast searched me, and known me.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Thou knowest my downsitting and mine uprising, thou understandest my thought afar off.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Thou compassest my path and my lying down, and art acquainted with all my ways.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

For there is not a word in my tongue, but, lo, O LORD, thou knowest it altogether.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Thou hast beset me behind and before, and laid thine hand upon me.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Such knowledge is too wonderful for me; it is high, I cannot attain unto it.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Whither shall I go from thy spirit? or whither shall I flee from thy presence?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

If I ascend up into heaven, thou art there: if I make my bed in hell, behold, thou art there.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Even there shall thy hand lead me, and thy right hand shall hold me.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall be light about me.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Yea, the darkness hideth not from thee; but the night shineth as the day: the darkness and the light are both alike to thee.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

For thou hast possessed my reins: thou hast covered me in my mother's womb.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

I will praise thee; for I am fearfully and wonderfully made: marvellous are thy works; and that my soul knoweth right well.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

My substance was not hid from thee, when I was made in secret, and curiously wrought in the lowest parts of the earth.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Thine eyes did see my substance, yet being unperfect; and in thy book all my members were written, which in continuance were fashioned, when as yet there was none of them.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

How precious also are thy thoughts unto me, O God! how great is the sum of them!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

If I should count them, they are more in number than the sand: when I awake, I am still with thee.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Surely thou wilt slay the wicked, O God: depart from me therefore, ye bloody men.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

For they speak against thee wickedly, and thine enemies take thy name in vain.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Do not I hate them, O LORD, that hate thee? and am not I grieved with those that rise up against thee?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

I hate them with perfect hatred: I count them mine enemies.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Search me, O God, and know my heart: try me, and know my thoughts:

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

And see if there be any wicked way in me, and lead me in the way everlasting.