Lamentations 5

5:1

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Remember, O LORD, what is come upon us: consider, and behold our reproach.

5:2

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

5:3

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

5:4

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

We have drunken our water for money; our wood is sold unto us.

5:5

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Our necks are under persecution: we labour, and have no rest.

5:6

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

We have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.

5:7

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Our fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.

5:8

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Servants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.

5:9

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

We gat our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

5:10

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Our skin was black like an oven because of the terrible famine.

5:11

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

They ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.

5:12

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Princes are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.

5:13

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

They took the young men to grind, and the children fell under the wood.

5:14

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

The elders have ceased from the gate, the young men from their musick.

5:15

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

The joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

5:16

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

The crown is fallen from our head: woe unto us, that we have sinned!

5:17

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

For this our heart is faint; for these things our eyes are dim.

5:18

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

5:19

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Thou, O LORD, remainest for ever; thy throne from generation to generation.

5:20

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Wherefore dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?

5:21

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Turn thou us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as of old.

5:22

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

But thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.