Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Asaphin Psalmi, Jedutunin edestä, edelläveisaajalle. Minä huudan äänelläni Jumalaa: Jumalaa minä huudan, ja hän kuultelee minua.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Minun hätä-ajallani etsin minä Herraa: minun käteni on yöllä ojettu, ja ei lakkaa; sillä ei minun sieluni salli itseänsä lohduttaa.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Minä ajattelen tosin Jumalan päälle, olen kuitenkin murheissani: minä tutkin, ja henkeni on sittekin ahdistuksessa, Sela!

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Sinä pidät minun silmäni, että he valvovat: minä olen niin voimatoin, etten minä voi puhua.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Minä ajattelen vanhoja aikoja, entisiä vuosia:

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Minä muistan yöllä minun kantelettani: minä puhun sydämelleni, ja minun henkeni tutkii:

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Heittäneekö Jumala pois ijankaikkisesti, ja ei yhtään armoa silleen osoittane?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Puuttuneeko hänen laupiutensa ijankaikkisesti, ja olleeko lupauksella jo loppu suvusta sukuhun?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Onko Jumala unohtanut olla armollinen? ja sulkenut laupiutensa vihan tähden? Sela!

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Minä sanoin: se on minun heikkouteni; mutta Ylimmäisen oikia käsi voi kaikki muuttaa.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Sentähden minä muistan Herran töitä, ja minä ajattelen entisiä ihmeitäs,

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Ja puhun kaikista sinun töistäs, ja sanon sinun teoistas.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Jumala, sinun ties on pyhä: kussa on niin väkevää Jumalaa kuin sinä Jumala?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Sinä olet se Jumala, joka ihmeitä tekee: sinä osoitit voimas kansain seassa.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Sinä lunastit sinun kansas käsivarrellas, Jakobin ja Josephin lapset, Sela!

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Vedet näkivät sinun, Jumala, vedet näkivät sinun ja vapisivat, ja syvyydet pauhasivat,

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Paksut pilvet kaasivat vettä, pilvet jylisivät ja nuolet lensivät sekaan.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Se jylisi taivaassa, ja sinun leimaukses välkkyi maan piirin päälle: maa liikkui ja värisi siitä.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Sinun ties oli meressä, ja sinun polkus olivat suurissa vesissä, ja ei sinun jälkiäs kenkään tuntenut.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Sinä veit kansas niinkuin lammaslauman, Moseksen ja Aaronin kautta.