Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Asaphin opetus. Jumala, miksis meitä niin ratki pois syökset? ja olet niin hirmuisesti vihainen sinun laitumes lampaille?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Muista seurakuntaas, jonkas muinen omistit ja sinulle perimiseksi lunastanut olet, Zionin vuorta, jossas asuit.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Tallaa heitä jaloillas, ja sysää heitä ijäiseen hävitykseen: vihollinen on raiskannut kaikki pyhässä.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Sinun vihollises kiljuvat sinun huoneessas, ja asettavat epäjumalansa siihen.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Kirveet näkyvät välkkyvän ylhäällä, niinkuin metsässä hakattaisiin,

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Ja hakkaavat rikki kaikki hänen kuvainsa kaunistukset, sekä keihäillä että kirveillä.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

He polttavat sinun pyhäs, ja turmelevat sinun nimes asuinsian maan päällä.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

He puhuvat sydämessänsä: raadelkaamme heitä ynnä; he polttavat kaikki Jumalan huoneet maalla.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Emme näe meidän ihmeitämme, eikä silleen prophetaa ole: ei myös ketään meidän seassamme ole, joka ymmärtää kuinka kauvan.

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Jumala, kuinka kauvan vihamies häpäisee ja vihollinen sinun nimeäs ratki niin pilkkaa?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Miksis käännät pois sinun kätes? ja oikian kätes niin ratki sinun povestas?

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Mutta Jumala on alusta minun kuninkaani, joka kaikkinaisen autuuden matkaan saattaa maan päällä.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Sinä hajoitat meren voimallas: sinä murennat lohikärmeiden päät vesissä.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Sinä murensit valaskalain päät, ja annat ne kansalle ruaksi metsän korvessa.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Sinä kuohutat lähteet ja virrat: sinä kuivaat väkevät kosket.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Päivä ja yö ovat sinun: sinä rakennat valkeuden ja auringon.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Sinä sovitit jokaisen maan rajat: sinä teet suven ja talven.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Niin muista siis, että vihollinen häpäisee Herraa, ja hullu kansa pilkkaa sinun nimeäs.

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Älä siis anna pedolle mettises sielua, ja älä niin ratki unohda sinun köyhäis joukkoa.

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Muista liittoa; sillä maa on joka paikassa surkiasti hävitetty, ja huoneet ovat täynnä vääryyttä.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Älä anna köyhän mennä pois häpiällä; sillä köyhät ja raadolliset kiittävät sinun nimeäs.

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Nouse, Jumala, ja aja asias: muista niitä häväistyksiä, jotka sinulle joka päivä hulluilta tapahtuvat.

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Älä unohda vihollistes ääntä: sinun vainollistes meteli tulee aina suuremmaksi.