Psalms 49

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

(Til sangmesteren. Af Koras sønner. En salme.) Hør det, alle Folkeslag, lyt til, al Verdens Folk,

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

både høj og lav, både rig og fattig!

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

Min Mund skal tale Visdom, mit Hjerte udgransker Indsigt;

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

jeg bøjer mit Øre til Tankesprog, råder min Gåde til Strengeleg.

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Hvorfor skulle jeg frygte i de onde dage, når mine lumske Fjender omringer mig med Brøde,

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

de, som stoler på deres gods og bryster sig af deres store rigdom?

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

Visselig, ingen kan købe sin sjæl fri og give Gud en løsesum

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

- Prisen for hans sjæl blev for høj, for evigt måtte han opgive det - så han kunde blive i Live

за да живее вечно и да не види изтление.

og aldrig få Graven at se;

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

nej, han skal se den; Vismænd dør, både Dåre og Tåbe går bort. Deres Gods må de afstå til andre,

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

deres Grav er deres Hjem for evigt, deres Bolig Slægt efter Slægt, om Godser end fik deres Navn.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Trods Herlighed bliver Mennesket ikke, han er som Dyrene, der forgår.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Så går det dem, der tror sig trygge, så ender det for dem, deres Tale behager. - Sela.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

I Dødsriget drives de ned som Får, deres Hyrde skal Døden være; de oprigtige træder på dem ved Gry, deres Skikkelse går Opløsning i Møde, Dødsriget er deres Bolig.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Men Gud udløser min Sjæl af Dødsrigets Hånd, thi han tager mig til sig. - Sela.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Frygt ej, når en Mand bliver rig, når hans Huses Herlighed øges;

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

thi intet tager han med i Døden, hans Herlighed følger ham ikke.

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Priser han end i Live sig selv: "De lover dig for din Lykke!"

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

han vandrer til sine Fædres Slægt, der aldrig får Lyset at skue.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.

Den, som lever i Herlighed, men uden Forstand, han er som Dyrene, der forgår.