Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Přednímu zpěváku, žalm Davidův. Hospodine, ty jsi mne zkusil a seznal.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Ty znáš sednutí mé i povstání mé, rozumíš myšlení mému zdaleka.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Chození mé i ležení mé ty obsahuješ, a všech mých cest svědom jsi.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Než ještě mám na jazyku slovo, aj, Hospodine, ty to všecko víš.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Z zadu i z předu obklíčils mne, a vzložils na mne ruku svou.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Divnější jest umění tvé nad můj vtip; vysoké jest, nemohu k němu.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Kamž bych zašel od ducha tvého? Aneb kam bych před tváří tvou utekl?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Jestliže bych vstoupil na nebe, tam jsi ty; pakli bych sobě ustlal v hrobě, aj, přítomen jsi.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Vzal-li bych křídla záře jitřní, abych bydlil při nejdalším moři:

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

I tamť by mne ruka tvá provedla, a pravice tvá by mne popadla.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Dím-li pak: Aspoň tmy, jako v soumrak, přikryjí mne, ale i noc jest světlem vůkol mne.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Aniž ty tmy před tebou ukryti mohou, anobrž noc jako den tobě svítí, rovně tma jako světlo.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Ty zajisté v moci máš ledví má, přioděl jsi mne v životě matky mé.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Oslavuji tě, proto že se hrozným a divným skutkům tvým divím, a duše má zná je výborně.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Neníť ukryta žádná kost má před tebou, jakž jsem učiněn v skrytě, a řemeslně složen, v nejhlubších místech země.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Trupel můj viděly oči tvé, v knihu tvou všickni oudové jeho zapsáni jsou, i dnové,v nichž formováni byli, když ještě žádného z nich nebylo.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Protož u mne ó jak drahá jsou myšlení tvá, Bože silný, a jak jest jich nesčíslná summa!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Chtěl-li bych je sčísti, více jest jich než písku; procítím-li, a já jsem vždy s tebou.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Zabil-li bys, ó Bože, bezbožníka, tehdážť by muži vražedlní odstoupili ode mne,

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Kteříž mluví proti tobě nešlechetně; marně vyvyšují nepřátely tvé.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Zdaliž těch, kteříž tě v nenávisti mají, ó Hospodine, v nenávisti nemám? A ti, kteříž proti tobě povstávají, zdaž mne nemrzejí?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Úhlavní nenávistí jich nenávidím, a mám je za nepřátely.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Vyzpytuj mne, Bože silný, a poznej srdce mé; zkus mne, a poznej myšlení má.

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

A popatř, chodím-liť já cestou odpornou tobě, a veď mne cestou věčnou.