Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Zborovođi. Davidov. Jahve, proničeš me svega i poznaješ,

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

ti znaš kada sjednem i kada ustanem, izdaleka ti već misli moje poznaješ.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Hodam li ili ležim, sve ti vidiš, znani su ti svi moji putovi.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Riječ mi još nije na jezik došla, a ti, Jahve, sve već znadeš.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

S leđa i s lica ti me obuhvaćaš, na mene si ruku svoju stavio.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Znanje to odveć mi je čudesno, previsoko da bih ga dokučio.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Kamo da idem od duha tvojega i kamo da od tvog lica pobjegnem?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Ako se na nebo popnem, ondje si, ako u Podzemlje legnem, i ondje si.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Uzmem li krila zorina pa se naselim moru na kraj

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

i ondje bi me ruka tvoja vodila, desnica bi me tvoja držala.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Reknem li: "Nek' me barem tmine zakriju i nek' me noć umjesto svjetla okruži!" -

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

ni tmina tebi neće biti tamna: noć sjaji kao dan i tama kao svjetlost.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Jer ti si moje stvorio bubrege, satkao me u krilu majčinu.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Hvala ti što sam stvoren tako čudesno, što su djela tvoja predivna. Dušu moju do dna si poznavao,

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

kosti moje ne bjehu ti sakrite dok nastajah u tajnosti, otkan u dubini zemlje.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Oči tvoje već tada gledahu djela moja, sve već bješe zapisano u knjizi tvojoj: dani su mi određeni dok još ne bješe ni jednoga.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Kako su mi, Bože, naumi tvoji nedokučivi, kako li je neprocjenjiv zbroj njihov.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Da ih brojim? Više ih je nego pijeska! Dođem li im do kraja, ti mi preostaješ!

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

De, istrijebi, Bože, zlotvora, krvoloci nek' odstupe od mene!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Jer podmuklo se bune protiv tebe, uzalud se dižu tvoji dušmani.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Jahve, zar da ne mrzim tvoje mrzitelje? Zar da mi se ne gade protivnici tvoji?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Mržnjom dubokom ja ih mrzim i držim ih svojim neprijateljima.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Pronikni me svega, Bože, srce mi upoznaj, iskušaj me i upoznaj misli moje:

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

pogledaj, ne idem li putem pogubnim i povedi me putem vječnim!