Mark 4

И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в един кораб и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.

وَابْتَدَأَ أَيْضًا يُعَلِّمُ عِنْدَ الْبَحْرِ، فَاجْتَمَعَ إِلَيْهِ جَمْعٌ كَثِيرٌ حَتَّى إِنَّهُ دَخَلَ السَّفِينَةَ وَجَلَسَ عَلَى الْبَحْرِ، وَالْجَمْعُ كُلُّهُ كَانَ عِنْدَ الْبَحْرِ عَلَى الأَرْضِ.

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

فَكَانَ يُعَلِّمُهُمْ كَثِيرًا بِأَمْثَال. وَقَالَ لَهُمْ فِي تَعْلِيمِهِ: «اسْمَعُوا! هُوَذَا الزَّارِعُ قَدْ خَرَجَ لِيَزْرَعَ،

Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?

Сеячът сее словото.

А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.

Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат.

Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.

А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?

Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;

и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.

Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?

То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.

Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.

И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.

А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.

И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.

И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.

А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

И Той им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?