Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.