Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.