Philippians 2

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.

Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.

Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;

който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,

а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,

и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;

така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества

и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,

защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.

Вършете всичко без ропот и без съмнение,

за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.

Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.

А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.

Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.

А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.

Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.

Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.

Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,

понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.

И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.

Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.

И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,

понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.