Luke 8

Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;

Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.

А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:

Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.

А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.

А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.

А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.

А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.

Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.

Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.

И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.

Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве.

Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.

А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.

А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.

А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.

И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.

А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.

А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.

Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.

Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.

И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.

А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.

И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.

И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.

Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна.

А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:

Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.

А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.

И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;

защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.

И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,

се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.

А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)

Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.

И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.

А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.

И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.

И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.

И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.